Д ве статии - за сина на либийския лидер Сейф ал Ислам и за отражението на случая с българските медици върху режима в Триполи, помества френският вестник "Монд".
Този доктор по стопанско управление от Международното бизнес училище във Виена с имидж на златно момче и художник любител, е смятан от западняците за наследника на либийския водач, отбелязва авторът Филип Бернар. Той обяснява, че
Сейф ал Ислам си е изградил образа на човек на "отварянето"
като председател на фондация "Кадафи", изиграла решаваща роля в политическото и финансовото уреждане на тежките спорове, породени от поръчаните от Либия терористични атентати над Локърби, припомня Бернар.
Фондацията също така игра посредническа роля при обезщетяването от европейците на семействата на заразените с вируса на СПИН либийски деца в случая с българските медици, допълва той.
В същото време според Бернар ролята на Сейф ал Ислам на неофициален посланик на Либия пред Запада е позаличила образа му на татково синче, което като студент е пътувало, придружено от две пантери. Той обаче припомня, че най-големият син на Кадафи от втория му брак
не е единственият в семейството с позиции във властта
Едва преди няколко години по-малкият с една година Саади, смятан за по-близък до твърдата линия на режима, минаваше за най-вероятния наследник, аргументира се журналистът.
Според него обаче председателят на Либийската федерация по футбол, който храни силна неприязън към Сейф, е смятан за твърде непредвидим, за да играе реална политическа роля в този период на подадена от Запада ръка.
Бернар разказва с по две думи и за останалите деца на либийския ръководител, като отбелязва, че Муатасим - третият брат от втория брак на Кадафи, също е имал шансове да го наследи.
През 2003 г. обаче този военен загубил благоволението на баща си, като преместил един батальон без да го информира и предизвикал подозрения в опит за преврат.
Аферата с медиците променя режима в Либия,
пише в другата си статия Филип Бернар пише. Той припомня, че след като Сейф ал Ислам признал как петте българки и палестинският лекар са били измъчвани, за да признаят престъпление, което не са извършили, рязката реакция на баща му не е закъсняла.
Тя свидетелства за отражението, което има случаят върху вътрешното равновесие на либийския режим, коментира авторът.
Според него загрижена да продължи реабилитирането си пред международната общност, властта в Либия знае до каква степен СПИН-скандалът е разбунтувал населението и е подхранил ислямистката опозиция, чийто главен бастион е именно Бенгази.
Възможно е публичното мъмрене на сина да е било продиктувано
от грижата да бъдат успокоени членовете на революционните комитети и общественото мнение, доста обезпокоени от привлеклите медийното внимание "признания" на вероятния наследник на властта, предполага авторът.
Бернар отбелязва, че случаят с българските медицински сестри не само е позволил на либийския режим да получи значителни компенсации, по-специално от Франция. Уреждането му изглежда е уточнило, ако не и ускорило, подготовката за предаване на властта от 65-годишния Кадафи, който е начело на страната от 38 години.
По думите на Джордж Джофе - експерт по Северна Африка от Центъра по международни изследвания на Кеймбриджския университет, Сейф ал Ислам е засилил позициите си с ролята, която е изиграл.
Монсеф Джазири от Лозанския университет твърди, че това извеждане напред на председателя на фондация "Кадафи" - за което свидетелства интервюто му за вестник "Монд", в което той дава подробности за оръжеен договор със Франция и потвърждава невинността на медиците, е знак за началото на един спокоен и договорен преход.
Бернар обръща внимание на един очевиден парадокс:
че човекът, който признава публично смущаващи истини за либийската джамахирия, вероятно никога не е имал толкова големи изгледи да наследи баща си, както в периода след освобождаването на медиците.
В тази връзка журналистът цитира Джазири: "Като познава Либия, човек не може да си представи, че синът заема такива позиции без съгласието на бащата."
Не би трябвало освен това упреците на Кадафи да попречат на Сейф да произнесе на 20 август в Бенгази реч, в която да представи своята концепция за реформите, отбелязва още авторът. Той цитира отново Джофе, според когото Кадафи е наясно, че необходимо
да извърши реформи, но и да задържи семейството си на власт
Бернар признава, че въпреки всичко отношенията между либийския лидер и неговия син остават неравни, като припомня, че Сейф ал Ислам ту е бил изтикван напред, ту е бил издърпван назад във случая с българските медици.
Анализаторите определят изявленията на сина и като тестване на границата на приемливото за бащата. Според Джазири до момента не е била прекрачена нито една червена линия.
