Разследването, проведено от Кен Сатън, потвърждава, че са допуснати нередности. Докладът обаче отхвърля основното обвинение, че в Хоум офис (британското МВР) не са взели мерки за решаване на проблема.
Кен Сатън стига до заключение, че повечето от пристигналите в страната 23 000 румънци и българи от април 2002 г. до март т.г. са на Острова, за да работят, а не да се ползват от социалните помощи.
Сатън отхвърля твърденията, че служителите на Хоум офис са одобрявали кандидати с документи, за които са знаели, че са фалшиви.
Като цяло обаче разследването заключава, че е необходим по-строг контрол при разглеждането на молбите за работни визи.
Препоръчват се нови нормативи, съгласно които персоналът трябва да преценява достоверността на всички придружаващи документи.
Както обикновено, от британското вътрешно министерство отказаха допълнителен коментар. Специално за българската редакция на Би Би Си обаче говорителка на ведомството, пожелала анонимност, заяви:
"Докладът на Кен Сатън показва, че е имало значителни нередности при издаването на визи на кандидати от България и Румъния съгласно Споразумението за издаване на бизнесвизи на граждани от страни от Европейската зона за свободна търговия. Вече е направено много за подобряване на начина, по който работи схемата, и министърът на вътрешните работи взема допълнителни мерки, за да гарантира, че това няма да повтори."
Самият вътрешен министър Дейвид Блънкет от своя страна обобщи:
"Овладяхме ситуацията. Тези хора са имали самостоятелен бизнес и продължават да го имат, така че не се възползват от нашата система за социални помощи. Ние ще прегледаме отново всички случаи. Вече затегнахме правилата, тълкуването на закона. За целта са пратени наши служители в Букурещ и София и проблемите ще бъдат решени на място."
Националната служба за контрол, която следи правителствените разходи, обаче обяви в свой доклад, че персоналът на посолствата в София и Букурещ редовно е информирал британското МВР, че някои кандидати за визи трябва да бъдат връщани. Никой обаче не се е вслушал в препоръките на посолствата.
Директорът на Националната служба за контрол Дейвид Кларк заяви, че макар и имиграционната служба да върши добра работа като цяло, в изготвения от него доклад се изтъкват остри различия между служителите в Лондон и представителите в Румъния и България:
"Персоналът, който се занимава с разглеждането на молбите за визи на място, ни каза, че на практика са отхвърляли девет от всеки 10 молби, за които от Хоум офис са нареждали да бъдат одобрени. Има големи разминавания между персонала на вътрешното министерство във Великобритания и служителите в България и Румъния по въпроса какви трябва да бъдат критериите и стандартите.
Разминаването идва оттам, че служителите в Румъния и България са прилагали по тази схема стандартите за всички останали, а в Хоум офис са смятали, че трябва да се действа по-различно."
Според службата за контрол МВР служителите са се страхували да не нарушат законодателството на ЕС, т.е. споразумението за издаване на бизнесвизи на граждани от страни на Европейската зона за свободна търговия, каквито са България и Румъния.
Ето защо са били издадени визи на хора, които не говорят английски или които нямат необходимата квалификация.
Неефективната комуникация и липсата на обединени усилия между имиграционните власти и Хоум офис са ключови проблеми в случая с България и Румъния.
Британският дипломат в Румъния Джеймс Камерън, който пръв подаде сигнал за неродностите, бе извикан в понеделник обратно във Великобритания в рамките на разследването. Консерваторите твърдят, че той ще бъде наказан задето е обвинил правителството в "мръсни номера".
