Американците смятат, че за малко са щели да заловят и самия Саддам Хюсеин, разкрива "Таймс". По време на операцията, когато бяха убити двамата братя, американците засекли сателитен телефон, за който се знае, че е на бившия иракски лидер. Войници претърсили съседна на бомбардираната вила в град Мосул, откъдето дошъл сигналът, но Саддам не бил там. Американците са убедени, че той все още е в Мосул.
На цяла страница неделният "Телеграф" помества материал за човека, който според вестника е предал двамата братя. В статия, озаглавена "30 милионният джакпот", се посочва, че семейният приятел на клана Хюсеин - Наваф ал Зайдан, в чиято къща са се укривали Удай и Кусай, ги е предал, "защото за него те са били по-ценни мъртви, отколкото живи". "Сега Зайдан и семейството му са под закрилата и охраната на американските сили - посочва неделният "Телеграф", - но той е много богат беглец." По времето на режима на Саддам Хюсеин Зайдан е бил обсипван с подаръци и пари, но несъзнателно със смъртта си братята са му завещали истинско богатство - американските 30 милиона долара, определени като награда за главите им.
Почти всички вестници правят портрети на Удай и Кусай и публикуват смразяващи кръвта истории за техните жестокости. "Таймс" се спира на първата си страница на садизма на по-големия брат Удай. Кореспондент на вестника е успял да открие един от неговите многобройни екзекутори, който разказва потресаващи истории за жестокостта и извращенията на Удай. Кръвожадният син на Саддам Хюсеин например хвърлял на домашните си лъвове съперниците си в любовта. Друго извращение на Удай били масовите екзекуции. Източникът на "Таймс" разказва за една от тях когато били обезглавени 36 души, включително бременна жена. Самият Удай не гледал лично екзекуциите, но те били заснемани с камера.
"Дейли мейл" съобщава, че правителственият военен експерт Дейвид Кели си е водел дневник как правителството се е отнесло с него, когато стана ясно, че той е източникът на информация за репортажите на Би Би Си, в които се твърди, че правителството е преувеличило иракската заплаха, раздувайки сведенията на разузнаването. Вестникът предрича, че ако вдовицата на Кели реши да предаде дневника на разследващите смъртта на експерта по иракски биологически оръжия, правителството може и да си отиде.
Премиерът Тони Блеър се страхува, че ако семейството на Кели го обвини, че има кръв по ръцете, това ще разруши премиерството му, пише "Обзървър". Вестникът информира още, че д-р Кели открито е говорил пред събратята си от бахайската религия - персийска вяра, която проповядва световен мир, междурасова хармония и самодисциплина, - че е разтревожен от интерпретирането на разузнавателните данни.
На страниците на неделните издания продължава и словесната война между Би Би Си и правителството заради репортажите на корпорацията. Председателят на Надзорния съвет на Би Би Си Гавин Дейвис пише в неделния "Телеграф", че хора "във и около правителството заплашват да отнемат ролята на съвета като гарант на обществените интереси". Редица лейбъристки депутати предлагат Би Би Си да бъде наблюдавана от ОФКОМ - институцията, която следи за стандартите на частните електронни медии. Според Гавин Дейвис ОФКОМ няма да може ефективно да защитава независимостта на Би Би Си.
Парламентарният лидер на управляващите лейбъристи Питър Хейн обаче обвини Би Би Си, че се държи като таблоиден вестник, а не като обществена медия. Също в днешен вестник той посочва, че не правителството, а Би Би Си е преувеличила, за да постави кабинета във възможно най-неловко положение. Хейн призовава и за ново неписано споразумение, което да гарантира, че журналистите ще се придържат към фактите, а политиците няма да представят нещата в прекалено благоприятна за себе си светлина.
Няколко от вестниците разсъждават върху политическото бъдеще на премиера Тони Блеър. "Сънди Телеграф" помества интервю с министъра на правосъдието Фолкнър, състудент на Блеър, който казва, че премиерът смята да остане трети мандат на поста. Във Великобритания се смята, че навремето министър-председателят и сегашният финансов министър Гордън Браун са сключили джентълменско споразумение - ако лейбъристите дойдат на власт първи, Тони Блеър да бъде министър-председател, след което да отстъпи поста на Браун. "Телеграф" допълва, че съюзниците на Браун искат Тони Блеър да се оттегли още преди следващите избори.
"Сънди Експрес" също се спира на тази история като посочва, че Лейбъристката партия се раздира от вътрешна борба между "блеъристите" и "брауновистите".
И накрая - едно съобщение от "Таймс". В търсене на смисъла на човешкия живот психолози от американския университет в Аризона анализирали думите на 195 световни мислители от Русо до Боб Дилън. Заключението им - животът е, за да му се наслаждаваме, докато можем. Или поне това смятат повечето от мислителите, оставили оптечатък върху човечеството. 17% от подбраните писатели, философи, политици и хора на изкуството, включително Томас Джеферсън и певицата Джанис Джоплин, смятат, че най-важното е да се радваме на всички възможности, които ни предлага животът. Втората най-популярна линия е, че ние съществуваме, за да "обичаме, помагаме и служим на другите". Под това мото се подписват Алберт Айнщайн, Жан-Жак Русо и Махатма Ганди. Най-непопулярна се оказала хипотезата, че животът е шега. Неизненадващо така мислят писателят Оскар Уайлд и певецът Боб Дилън.
Но изследването не се приема от всички. Професорът по логика Майкъл Дъмет в Оксфордския университет смята, че психолозите са си загубили времето, защото смисълът на живота е много отвлечено понятие. До същото мнение идва и компютърът "Дълбока мисъл" от книгата на Дъглас Адамс "Пътеводител на галактическия стопаджия". След хиляди години на усилени изчисления той стига до извода, че основният отговор за смисъла на живота, Вселената и всичко друго е 42.
