Н а 10 септември, сряда, в началото на работния ден ще бъде пуснат най-мощният в света ускорител на елементарни частици, известен още като Големия адронен колайдер (LHC).
Експериментът - т.нар. "first beam" - ще се излъчва по интернет чрез сайта на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН, CERN.ch), базирана край Женева.
Две седмици по-рано Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбата на група учени, които настояваха да се забрани пускането на колайдера.
Скептиците се опасяват, че съществува опасност опитите да породят т.нар. "черни дупки" и да доведат до свършека на света.
Ускорителят е най-големият научен експеримент не само заради мащабите на инсталацията.
Той е монтиран под Женева в гигантски тунел на дълбочина 100 м, с формата на пръстен, дължина 27 км и диаметър 3 м.
По проекта, започнат преди 20 години, работят 2100 физици, сред които 450 студенти, а ангажираните университети и лаборатории по света са над 167 - в 37 държави.
На експеримента ще присъстват и 30 наши учители по физика, информира в. "Стандарт" под заглавие "Българи влизат в "Шестото клеймо" - препратка към нашумелия роман от Дан Браун, където част от действието се развива именно в ЦЕРН.
От Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН (ИЯИЯЕ) са участвали в инсталирането на камери на детектора CMS - компактен мюонен соленоид.
От 1999 г. България е 20-ата страна членка на ЦЕРН.
Чрез експериментите учените ще се опитат да пресъздадат условията на Големия взрив и да отговорят на въпроса как е създадена Вселената.
"Тук ще симулираме условия, близки до условията в ранните мигове от развитието на Вселената. Целта е да научим какво е станало една стотна от наносекундата след Големия взрив, да разберем кои са тухлите, елементарните тухлички, които изграждат материята", обясняват от ЦЕРН.
Предвижда се два снопа частици да се движат в противоположни посоки с огромна скорост, като на някои места маршрутите им ще се пресекат, което ще позволи сблъсъка на протони.
Частиците ще се направляват от няколко хиляди свръхпроводникови магнити, обяснява БГНЕС.
Предмет на изследване от учените ще са последствията от стълкновенията на протони.
Около адроновия колайдер от месеци се носят хипотези, най-страховитата от които гласи, че в ускорителя може да възникнат черни дупки, способни да унищожат не само него, но и да погълнат територията на Франция и Швейцария, край чиито граници се намира седалището на ЦЕРН.
Според повечето учени подобно нещо по принцип е възможно, но те са категорични, че времето на съществуване на такива черни дупки е извънредно кратко, уточнява БГНЕС.
криза, която тихо расте" />
