М ина относително немалък период от време след местните избори в София, на които политическото статукво се запази непроменено. Няколко месеца след вота кметът на София реши, че е време да представи управленската си програма до 2011 г.
Буди недоумение времевата непоследователност на представяне на програма и (отдавна) преминалите избори.
Нормално е всеки кандидат за управленска длъжност, който се избира от определен брой хора, имащи правото да гласуват и са решили да упражнят това си право, да бъдат предварително запознати (ex ante) с визията, намеренията и подходите, чрез които ще бъдат постигнати предварително структурирани точни и ясни управленски цели. За съжаление това, така или иначе, не се случи.
Но все пак през тази седмица имаше предпоставка любопитството относно излизането на бял свят на програмата за управление на София да бъде задоволено.
Липсват конкретни политики
Както и при обсъждането на проектобюджета на столицата за 2008 г., така и в ревизираната управленска програма взаимовръзките по отношение на приходите и разходите на общината не са ясно разписани и подкрепени с описание на предвидени конкретни политики и в двете насоки ? приходна и разходна.
В управленската програма е заложено увеличение на събираемостта на данъците до 100% до 2011 г. Единствената мярка, която е описана в програмата, е изграждане на информационна система, която да автоматизира дейностите по събиране на данъците и таксите по ЗМДТ и наложените глоби на физически и юридически лица. Това може да се възприеме като положителна стъпка в администрирането на процеса по събиране на задълженията към общината.
От друга страна изобщо не е засегната същинската тема за местните данъци такси. Приблизително 57% от бюджета на София се формира от собствени приходи, като: имуществени данъци, такси и приходи от собственост. От имуществени данъци се формират приблизително 25% от бюджета на София, а делът на таксите е в размер на около 23%.
Трябва да се вземат предвид настъпилите промени за 2008 г., които дават по-голяма свобода на общините за определяне на данъчната си политика.
Те имат право да определят местните данъци и такси в рамките на минимални и максимални прагове. Като за минимални прагове се приемат сега съществуващите ставки.
Взимайки предвид тази нова за общините ситуация, никъде в управленската програма не са направени прогнозни сметки за ефекта върху икономиката на столицата от (примерно!) покачването или намалението на данъците и таксите.
Тоест, не е ясна принципната позиция за формиране на политики на кметството по отношение на едно от основните пера в приходната част на бюджета на общината.
Малко приходи от концесии
Предвидените приходи от концесии за 2008 г. са в размер на 550 хил. лв. Или 0,11% от собствени приходи на общината и 0,06% от общия бюджет. Това е твърде малък дял.
В управленската програмата е залегнала идеята за "приватизиране на общинските търговски дружества извън ангажиментите за общински комуникационни услуги". Това е добра новина, но трябва да се помисли за насочване на ресурс към формиране на концесионна политика на общината и рязко покачване на приходите по това перо в бюджета.
В управленската програма до 2011 г. се споменават цифри в размер на около 500-600 млн. лв. под формата на заеми от различни местни и чуждестранни финансови институции ( EIB и EBRD и др.), свързани с различни инициативи на общината.
По този повод неимоверно стои въпросът за правенето на сметки, свързани с паричните потоци към и от общината. А също така и финансовата адекватност по изпълнението на уговорените заеми.
Индикаторът дълг/приходи, а именно общият дълг, претеглен през приходите от собствена дейност, към момента е около 16%, което (за момента) е относително стабилно ниво. Въпросът е каква ще е индикативната стойност на този индикатор към 2011 г., при положение че са ясни целите, средствата и условията за отпускането им под формата на кредити.
Няма данни за задълженията
По принцип сметки от такъв род в определен смисъл дават по-точна информация за това доколко общината е способна да покрива дълга си със собствени приходи. Тези данни трябва да се вземат предвид разчетите за приходите и разходите на общината и общото финансово-стопанско управление.
Като цяло и в проектобюджета за 2008 г., и в управленската програма не е направен подобен род финансов анализ. В допълнение на това изобщо не се предоставени подробни данни за задълженията на общината - обем на дълговете, лихвени проценти, вид на кредита, матуритет и т.н.
Това са само няколко избрани момента от засегнатите теми в управленската програма за София до 2011 г. Като цяло програмата страда откъм липса на достатъчна детайлност, яснота и конкретика.
Информацията е предоставена в телеграфен стил без ясно разграничение на водещи политики, които да бъдат приоритизирани. Не са съставени различни индикатори за успеваемост, конкретни срокове за изпълнение на всеки етап и критерии за ефективност на разходваните средства по отделните политики на общината.
Това със сигурност затруднява анализа и предизвиква странното чувство на несигурност от бъдещето.
