Р ъководителите на страните от Европейски съюз признаха днес, че ратифицирането на отдавна подготвяния договор за реформиране на съюза отново е блокирано след като той бе отхвърлен от Ирландия чрез референдум, предаде Асошиейтед прес.
На срещата на върха в Брюксел бе приет заключителен документ, в който се казва, че въпреки отхвърлянето на Лисабонския договор в Ирландия процесът на ратификацията му трябва да продължи.
Решението как да се преодолее кризата с отхвърлянето на документа от ирландците бе оставено за октомври.
Бъдещето на съюза бе централна тема на срещата на върха. Под натиска на Чехия лидерите от ЕС признаха, че ратификационният процес в тази страна временно е преустановен докато чешкият Конституционен съд реши дали договорът за реформа съответства на конституцията на страната.
Чешкият премиер Мирек Тополанек заяви, че няма да оказва натиск върху чешките депутати да ратифицират документа след ирландското "не" на референдума.
Няма да принуждавам депутатите да подкрепят Лисабонския договор и не бих заложил и 100 крони (4 евро) на едно чешко "да", заявил Тополанек на срещата на върха на ЕС, съобщи чешки говорител.
Европейските лидери са разединени по въпроса дали разширяването на съюза може да продължи без Договорът от Лисабон да е влязъл в сила. След като по-рано президентът на Франция Никола Саркози и премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер заявиха, че това не е възможно, на такава позиция застана и канцлерът на Германия Ангела Меркел.
Меркел каза, че е напълно съгласна с мнението на Саркози, предаде Ройтерс. Премиерът на Полша Доналд Туск обаче определи думите на Саркози като неприемливи, предаде Франс прес.
Мнението, според което референдумът в Ирландия прави европейската перспектива за Хърватия, Сърбия или Украйна невъзможна, е неприемливо, коментира Туск.
Министър-председателят на Италия Силвио Берлускони също заяви, че Хърватия трябва да влезе в ЕС, дори Договорът от Лисабон да не влезе в сила, предаде Франс прес.
Италианският премиер изрази и увереност, че новият европейски договор в крайна сметка ще бъде ратифициран от всички 27 страни членки на ЕС, включително от Ирландия.
Ирландският премиер Брайън Кауън отказа да обяви дали ще има втори референдум в страната му за Лисабонския договор преди да бъдат анализирани изцяло причините за отхвърлянето му на 12 юни, предаде Франс прес.
Не мога да кажа дали ще има друг референдум по този въпрос, заяви Кауън.
Той обеща на следващата среща на върха в средата на октомври да представи анализ за напредъка, който може да бъде постигнат, ако има такъв, както и за пътя за намиране на устойчиво решение. Дотогава предстои тежка работа, подчерта той.
Заявих ясно, че макар това да е разочароващо за моите европейски партньори, просто е твърде рано да се търсят решения, каза Кауън. Доволен съм, че Съветът се съгласи, че е необходим по-обстоен анализ, допълни ирландският премиер.
Европейската комисия отхвърли призивите, отправени от група новоприсъединили се към ЕС бивши комунистически държави да получават същите земеделски субсидии, както и останалите страни от блока.
ЕК обяви днес, че моментът не е подходящ за обмислянето на подобна идея.
По силата на договорите за присъединяване към ЕС земеделските субсидии се въвеждат постепенно в период от едно десетилетие за десетте държави, които станаха членки на ЕС през 2004 г., както и за другите две, които се присъединиха през 2007 година (България и Румъния), предаде Ройтерс.
Годишните земеделски субсидии за всички 27 страни членки на блока в момента възлизат на над 40 млрд. евро (62,12 млрд. д.).
Начело с Латвия, новоприсъединилите се държави искат да бъде премахнато неравенството - особено в период, когато Европа и останалият свят се борят срещу покачването на цените на хранителните продукти. По-големите субсидии биха позволили на държавите да инвестират в производство на храни и да подобрят местните доставки.
Европейският съюз обаче увеличава от 300 млн. на 500 млн. евро средствата, с които ще бъдат подпомогнати социално слаби граждани в 15 страни членки на съюза, засегнати от повишаващите се цени на храните и петролните продукти, заяви българският министър-председател Сергей Станишев.
Премиерът добави, че европейските помощи, които бъдат отпуснати на България за социално слаби, ще бъдат разпределени между 360 хиляди българи чрез Агенцията за социално подпомагане.
Отделянето на средства за облекчаване на засегнатите в ЕС от растящите цени на храни и енергийни носители е една от мерките, за които се договориха днес лидерите на страните членки, които обсъдиха начините за преодоляване на последствията от поскъпването.
Европейският съюз наказа днес Македония за насилието по време на изборите като не определи дата за започване на преговори за присъединяване, съобщи Асошиейтед прес.
В предишна проектодекларация на лидерите на съюза се казваше, че ЕС очаква започване на преговори с Македония за възможно бъдещо членство до края на годината. Но в редактирания вариант, приет на срещата на върха, само се посочва, че бъдещи стъпки за Македония са все още възможни през 2008 г. в стремежа на страната да се присъедини към ЕС.
Изборите в Македония на 1 юни бяха засегнати от насилие и нередности, което доведе до прегласуване в 183 избирателни секции в неделя. Това прегласуване също бе съпроводено с оплаквания за нередности, включително за пълнене на урните и гласуване с няколко бюлетини, което накара македонските власти да анулират резултатите в 12 избирателни секции и да насрочат трето гласуване в 10 избирателни секции на 29 юни.
ЕС призова Македония да спазва ангажимента си да изпълнява стандартите на ЕС за демокрация и човешки права и да реши стария спор с Гърция за името на страната.
