Н апълно разбираемо е защо хората се страхуват от лошите сънища - те се запомнят много лесно и оставят неприятно усещане през целия ден.
За една нощ човек може да сънува няколко, напълно различни сънища. Колко ярки и емоционални ще бъдат те зависи от т.н. фази на съня, в които се намира човек по време на сънуването. Особено значими са две от тях: на бързия и на бавния сън.
По време на бавния сън мозъкът почти не работи.
Обмяната на веществата е минимална, дишането забавено и дълбоко. Събудените в това състояние хора рядко помнят сънищата си.
Преходът от бавен към бърз сън е ясно определен. По време на бързия сън очите под затворените клепачи извършват активни движения, почти като в периода на бодърстване. Дишането е често и с прекъсвания. Мозъкът изразходва толкова енергия, колкото и през деня.
Кошмарите се сънуват именно през тази фаза. Десет минути след бързия сън човек може да се събуди, запомнил всичко сънувано и да се "премести" в бавната фаза.
За една нощ човек преживява около шест цикъла сънища, всеки от които може да продължи до два часа.
Някои хора вярват, че тревожният сън задължително предвещава неприятности. В действителност това не е точно така.
Кошмарът е сигнал за някакво лично безпокойство у човека.
Това може да бъде емоционално преживяване, свързано с неразрешен проблем, тревоги, предизвикани от очакването на някакви промени, и т.н.
Преместване в нов дом, изпит, смяна на работното място, нови отношения, проблеми в семейството - всичко това може да предизвика нощни кошмари.
Голямата умора и претоварване също могат да ни накарат да сънуваме "страшни" неща.
Събуждайки се след неприятен сън, човек изпитва напълно реално чувство за страх. В психиатрията тези сънища се отнасят към раздела "битови".
Има и други категории, които могат да бъдат съпроводени с викове или плач. От подобен сън човек може и да не се събуди, а събудил се - да не го помни.
Особено значение имат повтарящите се сънища.
Много хора се оплакват, че ги "мъчи един и същ кошмар". Проблемът и тук се крие в личните преживявания.
Най-сложната категория на тревожни сънища е "постстресовото разстройство на съня". То възниква след преживяно тежко събитие. В мозъка на сънуващия изплуват картини на реални произшествия, които силно поразяват психиката.
Има и нощни кошмари, които са следствие от някаква болест, например депресия. Причината тук е по-дълбока и сложна и с този страх човек обикновено не може да се пребори без помощта на психотерапевт.
Съвсем не е задължително да прибягваме до сънотворни, за да се избавим от тези "минифилми на ужасите". Първо трябва да се опитаме да възстановим събитията, предшестващи появата на кошмара.
Някои дори записват или рисуват своите сънища.
Във всички случаи обаче трябва да се съсредоточим върху страха си и да потърсим това, което ни безпокои.
Не трябва да се забравят и простите правила - да спазваме дневен режим, да се предпазваме от конфликти, да обръщаме внимание на обстановката около нас преди сън.
Не е желателно да се правят физически упражнения преди лягане, да се слуша висока музика или да се употребява тежка храна. Вечерната разходка на чист въздух пък създава не само позитивни емоции, но предизвика и приятни сънища.
