Вера Мутафчиева: Езикът ни обедня като народа

Е зикът ни обедня като народа, заяви акад. Вера Мутафчиева пред участниците в кръглата маса, организирана от фонд "13 века България" и Института по български език към БАН.

Само констатации за това не са достатъчни, а да се изследва и коментира как работим с него - от битово до научно равнище, смята писателката.

Тя лично не приема надписите на английски по магазини и заведения, независимо, че разбира съвременния език на младите, но го смята за беден и некултурен, отбеляза БГНЕС.

Обществото ни дължи само на себе си уважително отношение към българския език - уважително отношение и като традиция, и като жив организъм, който се развива в модерните времена.

Това отбеляза министърът на образованието Даниел Вълчев, който също участва в кръглата маса, посветена на проблемите на съвременния български език.

Според Вълчев най-сериозният проблем е съдържанието на преподаването на българския език в средното образование.

Продължава дискусията дали въвеждането на тестовете за влизане в елитните гимназии няма да стесни отношението и знанието към езика, отбеляза министърът.

Според него не е необходим специален закон за българския език. От своя страна обаче специалистите заявиха, че опазването на езика е въпрос на държавна политика. Все пак те не са категорични дали това трябва да стане със закон.

Културният министър Стефан Данаилов от своя страна се спря на историческото развитие на българския език, като специално отбеляза създаването на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г., с което се слага началото и на бъдещата Академия на науките.

Той се "прехвърли" във времето като разказа за покойния проф. Милчо Костов, юрист, който беше в първия състав на Националния съвет за телевизия и радио.

Юристът непрекъснато правил забележки на членовете на НСРТ да говорят правилен български език, които използвали "стартира" вместо начало или "имидж", вместо представата и други.

Писателят Димитър Коруджиев постави въпроса за предизвикателствата пред страната ни с приемането й в Европейския съюз.

Кирилицата отново е сред официално приетите азбуки - този път в Нова Европа. Но според него поддържането на връзката на емигрантите ни с родния език е огромен проблем, по който до сега не е мислено.

Голяма част от по-възрастните не са научили достатъчно добре езика на държавата, в която живеят, а са позабравили и българския. А децата им в повече от случаите много слабо говорят български език и почти не умеят да пишат на него.

Тошо Пейков, изпълнителен директор на фонд "1300 години България" подчерта, че една от целите на форума е, след неговото приключване да се създаде работна група от специалист и представители на институциите, които да обобщят дискутираните проблеми и да предложат на държавническо ниво практическото им решение.

Основните дискусионни акценти са образованието и съвременният български език, личност и култура на езика и подтеми за спецефичните проблеми при обучението по български език, граница между публична и медийна реч, мястото на българския език след езиците на народите от Европейската общност.

В кръглата маса участват специалисти по езика от цялата страна, писатели, медийни експерти, учители.