Акунин по ОРТ: Руско-турската война е забравена

Д окументален филм по стъпките на руските войски у нас в освободителната война срещу Османската империя (1877-78 г.) излъчи на 4 март Първи канал на руската обществена телевизия ОРТ (1tv.ru).

Поводът обаче не беше националният ни празник Трети март, когато отбелязваме подписването на мирния договор в Сан Стефано, а най-новият руски кинохит, който е сниман у нас по романа на Борис Акунин "Турски гамбит" (GambitFilm.ru) и разказва за събития около обсадата на Плевен.

Под заглавие "Гамбит - от мястото на действието" нашумелият руски писател, който е и сценарист на филма, е повел тв екипа на обиколка из България, която започва от няколко мемориала в Москва - на освободителите на Плевен, на Кирил и Методий, на ген. Скобелев, чийто паметник е махнат по времето на Сталин заради прозвището "Белия генерал" и славата му на покорител на Туркменистан.

Маршрутът на Акунин и спътника му Леонид Парфьонов продължава към дунавския бряг с лодка, на която се вее българския флаг, и минава през Никопол, София, Горна Студена, Плевен, връх Шипка, Копривщица, Пловдив, Одрин и Истанбул.

Това са места, свързани както със снимките на филма, така и с действието в романа - в Никопол например тв екипът се отбива в пощенски клон и пише телеграма, подобно на един от героите, а в София обикаля централните улици, които и сега носят имената на руски герои от войната и последвалото изграждане на новата българска държава като княз Дондуков и ген. Паренсов.

На тесния тротоар на "Граф Игнатиев" пред камерите на руската телевизия се спират тийнейджъри, които отговарят със свиване на рамене на въпроса (зададен на английски) знаят ли защо улицата носи името на този човек.

На фона на снимка на премиера Симеон Сакскобургготски задкадров глас обяснява, че макар руснаците да са водили две освободителни за България войни, двете страни са били в противоположните лагери по време на Първата и Втората световна, а в Русия все още няма паметник на царя освободител Александър Втори, какъвто се извисява пред Народното събрание в София.

Край заснежения Плевен екипът пие шампанско и дискутира защо Скобелев, най-известният генерал от Руско-турската война, рисуван от Верешчагин в картината "Скобелев под Шипка", е бил оставен без подкрепление пред града и стигат до извода, че е станал жертва на интриги в самата армия.

На пазара "Римската стена" в София Акунин дегустира сирене, а задкадровият глас обяснява, че върви много с пиперки и е отлично мезе за вино.

Под Шипка пък се прави констатацията, че това име е по-познато на руснаците от едноименната марка цигари и те изобщо не го свързват с храста (на руски - "шиповник"), от който се прави шипковия чай.

Ако Плевен е дамата във военната партия шах, Шипка е топът, заключават авторите на филма и се прехвърлят в "селско казино" в Копривщица, където българи от втората половина на XIX век играят на зарове.

Следващата спирка е Пловдив, където са снимани епизодите от резиденцията на видинския паша.

Акунин разказва, че баща му е идвал тук през 1944 г., а за интригата с внедрения в руските войски Анвар ефенди му хрумнало, когато прочел в записките на граф Игнатиев за кап. Барнаби, тайнствен английски шпионин, който говори руски без акцент.

В Пловдив, естествено, екипът се спира и пред паметника на Альоша, след което се отправя към Одрин и Истанбул, където настъпва финалът на историята.

Репортажът им е озвучен от песни на ромски оркестър, който изпълнява "класики" като "Градил Илия килия", "Ако умра ил загина", "Македонско девойче" и "Калашников" на Горан Брегович.

Последното не е случайно - Брегович е автор на музиката към "Турски гамбит", а песента му "Едерлези" от филма "Циганско време" озвучава една от битките в слънчогледовите поля.

Това е просто 10-ата от общо 11-те руско-турски войни, изтъкват на финала авторите на "документалката".

В друг от филмите за филма - "Гамбит - правила на играта", Акунин обяснява, че тази история е плод на честолюбивата му мечта да напише роман за войната, който да е интересен и на читателките.

Така се ражда образът на Варя (актрисата Олга Краско) - красива млада жена, която попада в театъра на бойните действия, където е заобиколена от мъже, надпреварващи се да я ухажват.

"Навремето с жена ми обсъждахме романа "Война и мир" и се оказа, че го възприемаме по съвършено различен начин. Когато аз съм го чел като малък, съм обръщал внимание на бойните сцени и съм пропускал любовните моменти, а при нея е било обратното - войната не я е интересувала", обяснява писателят, който също така признава, че е смятал "Турски гамбит" за най-труден за екранизиране.

Режисьорът на филма Джаник Файзиев от своя страна определя Руско-турската война от 1877-78 г. като "най-трагичните събития в руската история", най-вече заради мащаба на жертвите - 200 000, според него (бел.ред. - според историци обаче толкова е била числеността на целия руски военен контингент тук).

Той си обяснява високия брой загинали с липсата на команда "Залегни!", тъй като се смятало, че руският офицер не се навежда пред изстрелите.

"Не знам дали е истина или не, но според легендата един офицер първи случайно викнал "Залегни!". После го наградили и разпространили съобщението за новата тактика до всички военни подразделения", разказва Файзиев.

За съжаление мисля, че историческата памет е устроена така, че руският народ се е постарал бързо да забрави тази война, доколкото спомените за нея са били твърде болезнени, добавя режисьорът на "Турски гамбит".

Затова според него днес в руското съзнание мемориалът на героите от Плевен изглежда двусмислено, понеже хората нямат представа кои са тези, каква е тази "Плевна" и защо е имало война.

Тази война наистина е забравена, съгласява се и Акунин. (Вж. повече за него във Fandorin.ru).