24 тона злато, скрити в южните покрайнини на малкото провинциално градче Крумовград, разпалват споровете между представителите на бизнеса и на природозащитните организации в обеднелите Източни Родопи - за този конфликт под заглавие "Злато или лешояди" германското младежко ляво издание "Джангъл уърлд" публикува репортаж на Юта Зомербауер, цитиран от "Дойче веле".
Както и по времето на реалния социализъм, жителите на Крумовград се препитават с тютюнопроизводство и са бедни, въпреки че градът притежава една суровина, чиято цена постоянно расте на световния пазар - златото, пише Зомербауер.
24 тона от нея лежат скрити в южните покрайнини на града.
От треска за злато в Крумовград обаче няма и следа - той си остава малко провинциално градче, което се оживява само веднъж седмично - в петъчния пазарен ден, когато стотици хора пристигат тук от околните села.
Турската поп музика се продава по-добре от българската, пояснява млад търговец. И нищо чудно - турскоезичното малцинство е доминиращата етническа група тук, а много населени места се управляват от Движението за права и свободи (ДПС), припомня авторката.
Семейство от село Чорбаджийско обясняват защо регионът е крепост на
ДПС - те били единствените които изразявали интересите на селяните и тютюнопроизводителите.
За тази цел лидерът на ДПС Ахмед Доган се погрижи държавният холдинг "Булгартабак" да не бъде продаден на "Бритиш америкън тобако" през януари 2005 г., уточнява Зомербауер.
Според Международната организация по труда фабриките на "Булгартабак" предлагат заетост на общо 12 000 работника и сезонни помощника. Фирмата е един от най-големите работодатели в България, където близо 250 000 души изкарват прехраната си с отглеждане на тютюн.
По-нататък в репортажа си Юта Зомербауер описва бюрото на канадската фирма "Дънди прешъс металс" (Dundee Precious Metals), която притежава концесия за разработката на златното находище под Адатепе.
Началото на строителните дейности е предвидено за идната година, а мината ще започне работа в началото на 2007 г. Компанията има намерение
да инвестира 240 млн. долара и обещава да назначи на работа 300 души от региона.
Голямата инвестиция щяла да привлече и други инвеститори, е цитирана да казва Петя Лазарова, отговаряща за връзките с обществеността на канадската фирма.
Въпреки това, през последните месеци са се засилили протестите срещу предвидения строеж на мината. Много от хората са скептично настроени, защото се опасяват от замърсяване с цианид, който се използва за добива на злато, пише германската авторка.
Освен това мината обещава работа само за ограничен период от време, а подобни начинания са добре познати на местното население.
Златните залежи ще бъдат изчерпани след шест години. А после?
Икономическата полза за населението е относително ниска, смятат инициативи като "Живот за Крумовград" или природозащитниците от "Зелени Балкани".
Произвеждаме злато с помощта на цианид, после цялото злато отива в чужбина, а тук остава единствено цианидът - така Константин Дичев от "Зелени Балкани" обобщава опасенията на много от местните хора. Мината е в покрайнините на града и дори малка авария може да доведе до отравяне на водите на реките Арда или Марица.
Българските активисти получават подкрепа от гръцки и турски групи, както и от представители на официалните власти. Окръжното ръководство на гръцкия град Еврос се обяви против проекта и предостави на природозащитниците сума от 100 000 евро за действията им.
Наскоро общинският съвет на Крумовград също излезе с отрицателно становище относно проекта в свое открито писмо.
Гражданският протест може да окаже влияние и върху министъра на околната среда от ДПС Джевдет Чакъров, тъй като в крайна сметка става дума за електорат от неговата партия.
В момента експертен съвет към министерството проверява канадския проект за съвместимостта му с европейските норми за опазване на околната среда.
В репортажа на Юта Зомербауер се отделя място и на надеждите на местното население за развитие на селския и екологичен туризъм в Източните Родопи. Кметът на Маджарово Атанас Димитров заявява, че туризмът като икономически фактор за общината тепърва започва да се развива.
Надяваме се това да се промени с чуждестранна помощ и инвеститори, добавя той.
Затрудненията обаче идват от лошата пътна мрежа, както и от проблемите в снабдяването с ток и вода.
Самият кмет изглежда не е напълно убеден, че туризмът може да е основната спасителна котва за бедното местно население. Той предпочита да разказва за някаква местна фирма, която наскоро назначила 50 нови работника.
От своя страна природозащитниците в Крумовград възлагат надежди на щадящия природата туризъм и на предвиденото от години изграждане на природен парк "Източни Родопи".
Регионът е много ценен по отношение биологичното разнообразие и културното наследство, отбелязва Константин Дичев. За развитието на тези богатства обаче са нужни инвестиции отвън.
Дали те ще се насочат към Крумовград, ако златото си остане недокоснато под хълма - подобно нещо не може да гарантира и самият Дичев, заключава статията на Юта Зомербауер в "Джангъл Уърлд".
