На практика новите изисквания засягат всяка фирма в България. Седмица след влизането им в сила се оказа, че счетоводни операции са забуксували и фирменият софтуер трябва да се подмени, компаниите да наемат нови служители, а потребителите да плащат ненужно по-високи цени за всяка стока, посочиха участниците в срещата.
Наредбата задължава производителите и вносителите на опаковани стоки да преработват сами 20% от продадените опаковки или да плащат такса, чийто размер зависи от вида на материала. Първи реагираха гневно вносителите, защото митниците започнаха да задържат стоката, докато парите не бъдат платени.
Таксата е нужна и всички сме съгласни да я плащаме, стига да има ясни правила и да сме сигурни, че парите ще отидат за рециклиране на отпадъците, коментираха от браншовите съюзи на спедиторите, млекопреработвателите, производителите на безалкохолни напитки и други над 10 сектора. Те настояват наредбата да бъде отменена, докато не се отчетат всички последици от въвеждането й и не се вземе мнението на бизнеса.
"И след като сте написали наредбата, ще продължите да бъдете държавни служители и ще получавате редовно заплата, докато аз съм заложил всичко, което имам, за да произвеждам", обърна се към чиновниците от екоминистерството председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Той протестира, че новите разпоредби не са обсъдени с бизнеса, за да се планират разходите.
Наредбата възлага събирането на таксата върху вносните продукти на митниците. Те на свой ред изискват от търговците спецификация за количеството и вида на опаковките във всяка пратка. В същото време не е изяснено кой трябва да изготви спецификацията, как трябва да изглежда тя и какви ще са санкциите, ако съдържанието й не отговаря на истината.
"Спецификацията не е стандартен търговски документ и за нас не е ясно какви реквизити трябва да има тя", каза зам.-шефът на митниците Георги Григоров. Според представители на Асоциацията на митническите агенти, когато няма спецификация с описание на видовете и количеството опаковки, митничарите са длъжни да изискват плащането на най-високата такса.
"Ние нямаме нито административен капацитет, нито функция като администрация да събираме парите", посочи Григоров. Според него това е нова такса по вноса, която България няма право да въвежда по правилата на Световната търговска организация.
Проблем пред фирмите се оказа и начисляването на ДДС върху новата такса, която трябва да се преведе заедно с митните сборове. Затова митниците са поискали от банките потвърждение на всеки превод, съобщи Григоров. Цената на потвърждението е около 7 лв., докато самата банкова транзакция струва лев-два. Така за по-малките пратки, които съдържат до килограм опаковки, освен левчето за такса фирмите харчат други 10 лв., за да я преведат, обясни председателят на Съюза за митническо и външнотърговско обслужване Стойна Мичева.
Засега само един доставчик, който е вносител на риба, е поискал от веригата хипермаркети "Била" да му бъде осчетоводена платената такса, съобщи мениджърът Галя Раднева. Според нея хаосът с търговците на вътрешния пазар тепърва предстои. Не е ясно например как хипермаркетите ще начисляват таксата и ДДС-то върху нея в цената на найлоновите торбички, които предлагат. При цена на дребно от 30 ст. на торбичка таксата ще е около 0,005 ст. Клиентът физически не е в състояние да я плати, не е ясно и как увеличената цена ще се впише върху касовата бележка. Раднева прогнозира, че по-високата цена в магазините, които спазват разпоредбата, ще насочи клиентите към търговците от сенчестия сектор, който и без това не е малък, особено в търговията с хранителни продукти.
Представители на компании и на браншови организации не получиха отговор и на въпроса как да установят взаимоотношенията си с доставчиците от чужбина и как този проблем е решен в Евросъюза. Владимир Найденов от Асоциацията на вносителите на едро на лекарствени средства поиска разяснение за медикаментите, които са внесени на консигнация. Ако не са продадени и трябва да се върнат на производителя при изтичане на годността, остава неясно кой ще поеме разходите на българския търговец за платената такса и ще му бъде ли върната тя.
По време на дискусията се разбра също, че от нововъведението ще се увеличат административните разходи дори и на браншове, които не произвеждат отпадъци. Петко Шишков от предприятието за конфекция "Ропотамо" съобщи, че трябва да увеличи персонала си с няколко души, за да изпълни всички изисквания по плащането. Компанията работи в режим на "активно усъвършенстване", получава извънредно много на брой артикули от чужбина, а част от опаковките впоследствие се връщат отново зад граница. Нови служители обаче сега ще трябва да броят, претеглят, описват найлоновите пликчета, ще се пускат и по две митнически декларации - за стоката, която е в режим на временен внос, и отделно за таксата. И всичко това, при положение че отпадъкът ни е сравним с това, което изхвърля едно семейство за седмица, допълни Шишков.
За да избегнат струпалите се неуредици, някои компании вече са регистрирали микрофирми, през които преминава целият им внос, съобщиха от Асоциацията на спедиторите. Микрофирмите имат право да не начисляват такса, а само да платят веднъж в годината 30 лв. Проблемът е, че в определението за микрофирма има изискване само за броя на служителите, а не за оборота и така в закона се отваря вратичка за недобросъвестни търговци. Вече има случаи, в които специално регистрирани в последните дни "дребни" фирми внасят толкова много стока, че само кашоните тежат тонове, а в същото време стоките на "нормалните" фирми висят по митниците. Така новоизпечените вносители завземат пазара и внасят отпадъци, без да плащат за тях, предупредиха от Съюза на спедиторите.
