Н али знаете, че докато не ти дойде нещо до главата, няма как да знаеш. "Не питай старило, питай патило" гласи народната мъдрост.
Болни много в България и всеки се оплаква от здравеопазването ни. Сигурно е така, аз лично съм се отървала само с някоя и друга кутия шоколадови бонбони и кафе. Да чукна на дърво, нямала съм проблеми с лекари и не съм се сблъсквала с немарливост от тяхна страна.
Мой близък се разболя много тежко тази година, лежа в болница, понапълнихме чантите, но не защото някой ни каза, а защото знаем, че е такава традицията. Все пак ако дадеш, с други очи ще гледат болния.
Но сега настъпи времето за явяване пред ТЕЛК. Какво ли не съм чувала и продължавам да чувам за тази комисия.
Последното беше за една жена, абсолютно здрава, която специално за явяването си пред ТЕЛК намира инвалидна количка, след което получава така желания голям процент, близките й я извеждат, стигат до автобусната спирка, болната става, оздравяла и с най-добри чувства, защото е успяла да заблуди лекарския екип.
Кого е заблудила тази жена, тя си знае, струва ми се, че и косвено с заблудила всички нас, но тя едва ли ще го разбере.
Датата за нашия ТЕЛК е много скоро, но аз съм проучила всичко, може би не всичко, но достатъчно, за резултата ще ви уведомя.
Първо чантите трябва да са толкова, колкото и членовете на комисията. И да има вътре в тях много неща, мънички, но от сърце.
Най-важното е начинът, по който ще влезе болният, все едно, че е свършил света. Ако си достатъчно театрален и процентът ти на инвалидност ще е голям, а оттам и пенсията.
Една моя позната толкова време негодуваше, че нейният съпруг не можел да бъде артист, сега има 60% инвалидност и 80 лева пенсия.
Но ние ще бъдем готови с чантите, за всеки случай, и ще разчитаме на това действително да определят реално здравословното състояние на моя близък, пък каквото ще да става. И без другото парите няма да стигнат доникъде.
