Синът на Кадафи: Баща ми е лидер, не президент

В началото на годината Либия изненадващо оповести, че търси по-близки контакти със западните държави, които дотогава бяха обявявани за империалистически врагове.

Триполи прекрати разработването на оръжия за масово поразяване, а либийският лидер Муамар Кадафи дори обеща демократични реформи въпреки очакванията, че ще бъде наследен от своя син Сейф ал Ислам, който се сочи като един от инициаторите на сближаването със Запада, припомня Българската редакция на Би Би Си.

По този повод с Кадафи-младши разговаря Майк Донкин от Би Би Си.

- Трябваше ли да убеждавате дълго баща си в необходимостта от диалог със страни като САЩ, които през 80-те бомбардираха Либия?

- В началото ставаше дума за доверие, тъй като не си вярвахме. В Либия си мислехме, че срещу страната ни има таен план, а Западът и Америка си мислеха същото и за нас.

Постепенно обаче преодоляхме недоверието и успяхме най-накрая да постигнем този голям компромис за оръжията за масово поразяване и Локърби.

- ЕС иска от Триполи да спре вълната от нелегални африкански имигранти, които използват Либия като междинен пункт за да се доберат до Европа. Готови ли сте да изпълните подобно желание?
- Можем да направим това, ако ни се помогне, и то не чрез изпращане на джипове, хеликоптери или уреди за нощно виждане.

Трябва да ни се помогне да се борим с безработицата в т.нар. "жълт пояс" - страните на юг от Сахара.

Тогава ще можем да спрем тези хора, които сега искат да прекосят Средиземно море и да стигнат до Европа.

- Ще откликне ли обаче Либия на искането на някои европейски страни да създаде специални центрове, където да се отделят икономическите имигранти от хората, които търсят убежище по политически причини?
- Не мисля, че засега това е сериозен проект, но всичко подлежи на договаряне и диалог.

- Либия обеща политически и икономически реформи, като започне приватизация с чуждестранно участие. Кога ще стане това?
- Разбира се, че искаме в Либия да дойдат чужди капитали, но имаме свой собствен модел за приватизация.

Не искаме да стане като в Русия - ние се поучихме от опита на подобни държави.

Нашият модел ще даде възможности за участие и на местния капитал.

Главната цел на правителството е либийският народ да спечели най-много.

През следващите няколко години Либия ще предоставя едни от най-големите възможности за бизнес в света - в строителството, туризма, нефтената промишленост.

- Ще има ли обаче и политически реформи? Либия е страна, където не се провеждат избори и няма политически партии.
- Това изречение не е вярно. Най-голямото доказателство, че започнахме да развиваме нашата демокрация, са проведените преди три месеца общински избори.

За първи път в нашата история имаше наистина честно и свободно гласуване за местно управление.

Следващата стъпка е национални избори, които ще бъдат проведени скоро.

- Ако това стане, ще се кандидатира ли баща ви за президент?
- Смятам, че неговата титла е "лидер", а не "президент". Можете да смените всеки друг, но не и лидера.

Можем да говорим за премиери, за министри, но лидерът е нещо специално. Става дума за нещо, което не може да му се отнеме.

- Ако обаче наследите баща си, можем ли да говорим за демокрация?
- Не мога да направя това. Не може едновременно да има пряка демокрация и наследствен режим. Те си противоречат.

Бихме били в конфликт със себе си. Трябва да следваме пряката демокрация.