П рез тази седмица новините от Източна Европа продължават да са тревожни, но опасенията за огромен срив от Балтийско до Черно море сега изглеждат преувеличени, пише британското списание "Икономист".
Латвия започна преговори с Международния валутен фонд, след като енергично отричаше, че това ще се случи, България загуби 220 млн. евро от европейските фондове заради провала си в борбата срещу корупцията, а Европейската банка за възстановяване и развитие понижи наполовина прогнозата си за растежа на региона.
Най-вероятно през следващите няколко години икономическият растеж на страните в региона ще бъде нисък или нулев, особено държавите, които имат нестабилна финансова система и най-големи дисбаланси.
Външният свят обаче ( МВФ, Европейският съюз и Европейската централна банка) е готов да помогне, когато това е необходимо и дори още по-ефективно преди проблемите да достигнат пазарите.
Чуждестранните банки подкрепят филиалите си в бившия комунистически блок. Именно тяхното рисково кредитиране разду балоните на пазара за недвижими имоти, които се спукаха, и финансираха огромните дефицити по текущите сметки в страни като Латвия и България.
Най-големи тревоги сега будят България и Румъния - най-бедните и най-лошо управлявани страни членки на ЕС, отбелязва "Икономист".
Действията на българските власти са ограничени от валутен борд, който привързва българския лев към еврото. Това положение изключва възможността за обезценяване (на лева - бел. ред.) с цел да бъде възстановена конкурентоспособността, а това е тревожно на фона на намаляването на износа, отбелязва изданието.
Валутният борд прави невъзможно и коригирането на водещата лихва, защото централната банка не може да я променя.
Дефицитът по текущата сметка, възлизащ на 25% от брутния вътрешен продукт (БВП), поражда тревога.
Финансовото положение на България обаче изглежда добро. Страната има малък външен дълг и разполага с бюджетен излишък.
Това би й позволило да увеличи държавните разходи при забавянето на икономиката. Страната може и да получи чуждестранни заеми (макар властите да твърдят, че не планират да се обърнат към МВФ). Загубата на европейски пари е неприятно, но България очаква да получи от ЕС 11 млрд. евро до 2013 г.
Унгарската търговска банка Ориенс, която е специализирана за дейности на Балканите, понижи прогнозата си за растежа на страната през следващата година до 2,3%, което е ниско равнище, но не изгледа ужасно.
Румъния има дефицит по текущата си сметка от само 14% от БВП; нейната стабилна валута й осигурява по-голяма гъвкавост и тя, в сравнение с България, е по-слабо зависима от износа към забавящата се еврозона. Ориенс обаче прогнозира увеличение на БВП през 2009 г. от само 0,9%, а банковата й система е по-слабо печеливша от българската.
Лихвата по междубанковите кредити през тази година почти се удвои до 15%, валутните резерви са малко, а според МВФ румънската лея може би е надценена с 19%.
И в двете балкански страни перспективите пред икономиката се влошават още повече от действията на политиците. Икономическият срив може и да е избегнат, но Източните Балкани са изправени пред сурови времена, заключава "Икономист".
