"Ройтерс" описва Тодор Живков като "следвоенен диктатор ветеран, определян от бивш съветски лидер като "китайския император на Балканите". Изборите през изтеклата година (странни, макар и демократични) допринесоха обаче твърде малко за изясняването на картината, коментира агенцията. Висш западен дипломат в София отбелязва, че "имиджът сега е основният проблем" и че "и обикновените хора, и инвеститорите отговаря с "Не", когато ги питат дали им се ходи в България".
Новият интернационализъм на България е далечен отзвук от интригата на Живковисткия режим, който беше подозиран в подкрепа на атентата срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 г., добавя "Ройтерс". Според агенцията "призивът на страната за чжди инвестиции ярко контрастира със зловещите събития от 1978 г., когато комунистически агент използва отровен чадър, за да ликвидира Георги Марков на лондонския мост "Уотърлу". От 1992 г. тя успя да привлече оскъдните 4 млрд. долара чуждестранни инвестиции, една от най-ниските суми за региона".
Агенцията цитира Кен Лефковиц, директор на местния клон на виенска инвестиционна банка, който казва: "В България съвсем не е лесно да се прави бизнес и основните причини за това са липсата на прозрачност и липсата на институционални структури." И тъй като е женен от миналата година, добавя: "Съпругата ми е най-добрата инвестиция, която съм направил в тази страна."
"Ройтерс" не пропуска да припомни и думите на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген, който неотдавна заяви, че на България ще й трябва магьоснически подход а ла Хари Потър. Цитирана е и Нери Терзиева, прессекретаря на отиващия си държавен глава, според която "хората напълно са изгубили вяра в думите, изговаряни от политиците. Те не се доверяват вече никому."
На финала в материала става въпрос за "две от най-популярните думи сред обикновените българи - чиято средна месечна заплата е малко над 100 долара - са "далавера" (турска дума, значеща "мошеничество") и "менте" (със значение "фалшиви продукти"). Първата дума се използва за обозначаване на сенчестия бизнес в страната, а втората - за обичайните му изделия". Цитиран е мениджър в голяма чужда фирма, който заключава: "Трябва да си крейзи, за да стоиш в една крейзи държава, но в края на краищата бъдещето принадлежи на Централна и Източна Европа."
