Давайки този свещен обет пред образа на нашата скъпа Родина, аз отправям позив към всички родолюбиви българи, без разлика на минали политически убеждения и на социално положение, да си подадат ръка, да забравят вражди и съперничества и да заработят дружно за спасението на България. Единението на всички български чада днес е по-необходимо от всеки друг път.
Не, това не е депутатската клетва, която ще положат новите народни избраници на 5 юли. Това са думи на Симеон Сакскобургготски. Ако ви се струва, че те са цитат от поредното обръщение към нацията - отправено от "Врана" или от "Хилтън", - което някак си сте пропуснали, сте прави, но само донякъде. Вероятно наистина сте го пропуснали, ако сте по-млади от 46 години. Защото текстът, част от който са горните два абзаца, носи дата "16 юний 1955 год. - когато прокуденият български монарх, обявен след референдум за бивш, навършва пълнолетие. Текстът е подписан от "Симеон ІІ, цар на българите". Уточнено е: "Издаден в изгнание, Мадрид". А конституцията, в която монархът в изгнание се кълне, не е републиканската, а Търновската...
Според чуждите медии животът на "бившия монарх" (както предпочитат да го наричат те, а и ние - докато стане известна новата му титла в държавната администрация) е като приказка без край. В нощта след изборите телевизия "Евронюз" показваше буквално всеки час един и същ репортаж от България - изборите, който измести новината за визитата на Владимир Путин в Косово. Всъщност новината беше от типа "2 в 1" - Симеон Втори гласува за първи път в живота си, а после документални кадри припомнят детството му в България, преди да замине в изгнание: баща му го води за ръка, малкият козирува пред строена рота офицери, сякаш приема парад, покойният Борис Трети в ковчега... и преход към няколко актуални кадри от 64-ия рожден ден на Симеон, отпразнуван в деня за размисъл - на поляната във Врана, снимка за спомен в компанията на почти цялата фамилия - Маргарита и синовете със съпругите си (липсваха внуците, а те са общо осем).
Миналата седмица като анекдот се разнесе опитът на известен журналист от синия орган "Демокрация" да се сдобие със "Си Ви" на Симеон чрез пресцентъра на националното движение. Оттам му отговорили, че ще потърсят в Интернет. Бихме могли да ги улесним - биография, както и подробни сведения за династията на Кобургите на български език могат да се намерят на наскоро основан сайт под името Tsar.5u.com (букв. "Цар за теб"). Най-любопитното там е галерията снимки на монарха в изгнание. Тъкмо оттам може да разберете, че Симеон е завършил право и икономика, а казарма е карал в американска военна академия под името "кадет Рилски".
Чуждите медии обаче обикновено препращат към друг "царски" сайт - на испански и английски език. Там са анонсирани новини за "царя на българите" и са препечатани изявления, интервюта и репортажи от минали визити на Симеон в родината (1996-97 г.) плюс английски превод на обръщението му от 6 април.
Родословното дърво на Кобургите също е налично онлайн.На професионалното битие на Симеон са се посветили в българския царски анти-сайт, появил се преди изборите. Там е препечатана статия от вестник "Капитал" , където най-подробно се разнищват бизнесначинанията на монарха в изгнание, както и икономическите връзки между екипа му в НДСВ.
В онлайн книжарниците пък (например "Хеликон") само срещу пет лева може да се сдобиете със сборника "Симеон II: Дати, събития, факти", пуснат съвсем наскоро от издателство "Вектор". Там е цитиран дори вестник "Демокрация", и то от времето, когато Симеон не беше враг на синята идея.
Интерес представлява и книгата на Георги Минчев "Венчило и корона. Роднинските връзки на Саксен-Кобург-Гота с монаршеска Европа", отпечатана във Виена на български. Това е трето издание на книгата от 1996 г. насам, преработено и разширено към началото на 2001 г. Авторът е и издател, а цената у нас е 25 лв.
Бонус за хора с чувство за хумор и почитатели на царския кандидат-депутат Астор:
Страницата на Симеон, най-големия Интернет илюзионист. ( Тук...)
Още бонуси (полезни цитати за царски особи и новоизлюпени републиканци):
Точността е учтивостта на кралете.
Луи ХVІІІ, френски крал (1755-1824)
Царете не се раждат: те са рожба на изкуствено халюциниране.
Джордж Бърнард Шоу, драматург и критик (1856-1950), в "Човек и свръхчовек: Максими за привърженици на революцията" (1903)
При конституционна монархия като нашата, суверенът има три основни права - правото да се допитват до него, правото да насърчава и правото да предупреждава. А един разумен и мъдър крал не би и желал повече права.
Уолтър Баджет, икономист и критик (1826-77), в "Английската конституция", глава 2 (1867)
Какво са кралете, когато войската им я няма -
нищо повече от красиви сенки в слънчев ден?
Кристофър Марлоу, драматург и поет (1564-93), Едуард в "Едуард ІІ"
