В действителност в медицината понятие "нервен срив" не съществува. Обикновено на разговорен език така се нарича силното нервно разстройство, предизвикано от стрес или травма или пък от временната загуба на самоконтрол.
В отговор на някакъв външен дразнител или стресова ситуация нервната система изпраща предупредителен сигнал - именно той се изразява в необяснимо чувство на безпокойство или страх.
Човек изгубва контрол над своите емоции. Външно това изглежда като внезапно избухване на гняв, неочакван смях или сълзи, но е възможен и вариант, когато липсва всякакво движение.
Това означава, че в мозъка е нарушено биологичното равновесие и на него не му достигат определени вещества като серотонин, адреналин, норадреналин.
Претовареният мозък търси възможност да се "отключи" и тогава човек става бъбрив, дързък и небрежен, най-често търси спокойствие в дози, които на практика не може да получи.
Всичко това се ръководи от стремежа да бъде отстранен физическият дразнител.
Всяка дреболия може да стане повод за такова състояние - задръстване на улицата, изгубването на ключ, случайна свада.
Сама по себе си стресовата ситуация не е достатъчна и способна да предизвика срив. Дразнителите трябва да се натрупат до такава критична маса, когато нервната система вече не е в състояние да се справя с тях.
По-често този тип разстройство се наблюдава при жените, защото на мъжете като правило не са налага да се справят едновременно със служебни и домашни задължения.
Най-уязвима е категорията хора между 30 и 40 години
- т.нар. възраст с "най-голяма тревожност", когато най-често децата са още малки, родителите остаряват и се нуждаят от грижи, а кариерата също отнема много време.
Обърнете внимание на общото си здравословно състояние
Ако чувствате, че нивото на вашата тревожност нараства и дори само една мръсна чаша може да предизвика изблик на гняв, време е да се замислите - не сте ли се натоварили с твърде много задължения и отговорности?
Опитайте са да разпределите натоварването между близките ви хора, потърсете си дори друга работа, починете си, но поне две-три седмици.
Ако нервният срив все пак остане факт, обърнете се към психотерапевт или психоаналитик, за да потърсите причините, които са го предизвикали.
В противен случай съществува риск да попаднете в зависимост от антидепресантите (вж. още за лошото въздействие на антидепресантите), транквилантите или алкохола, а те по никакъв начин не решават проблема.
Zdrave.bg
