Ето какво казва в интервюто българският министър-председател:
- През август 1943 г. "Дер Бунд" писа с големи букви на първа страница, че шестгодишният Симеон Втори се е възкачил на трона на една България, която е като кораб без лоцман. Става дума за вас. Спомняте ли си го?
- Да, ужасно беше, естествено.
- Защо ужасно?
- Бащата, Борис Трети, внезапно мъртъв: съзнанието за това беше на преден план. Всичко останало възприемах през детския си поглед, макар че, като резултат от възпитанието си, разбирах доста повече неща, отколкото моите връстници.
- Шестгодишен на трона, деветгодишен вече в изгнанине. Макар че вие винаги споменавате като ценен опит тъкмо годините в изгнание. На какво точно ви научи изгнанието?
- Дори само запознанството с живота извън двореца, фактът, че усетих на свой гръб какво означава да бъда обикновен данъкоплатец, както всички останали, е много полезен опит. Освен това човек получава възможности за сравнения, каквито не е имал преди, придобива по-диференциран поглед към собствената си страна и установява контакти в съвсем друга мяра.
- През 2001 г. вие се появихте сякаш отникъде, обещахте на страната "нов морал", принципен обрат към по-добро. Какво беше толкова лошо в дотогавашния процес на демократизация?
- Двуполюсният партиен модел със социалистите от едната страна и СДС от другата унищожаваше в зародиш всичко конструктивно. Блоковото мислене пречеше да се избира най-подходящият човек за решаване на задачите.
- Но да предложите самия себе си като "най-подходящия" - извинете, обаче това доста напомня за монарх...
- Есстествено, че тази нагласа е свързана с моето формиране и с корените ми в Царство България: да бъда в крайна сметка независим в максимална степен, да не се чувствам длъжен на никоя партия.
- Но вашето движение междувременно стана партия, а самият вие - нейн председател.
- Правната система в България не дава друга възможност. Аз лично смятам себе си на първо място за патриот.
- Сега вие и вашата партия НДСВ сте подложени на оценка на базата на дадените обещания. Преди зашеметяващата си изборна победа казахте, че животът в България значително ще се подобри само за 800 дни. Този срок изтече.
- Новото правителство беше много успешно. Интеграцията на България в НАТО е крайъгълен камък. Европейската интеграция постигна невероятен напредък. Изработени бяха много проекти за реформи. На практика всичко, което обещахме конкретно, беше изпълнено или е в процес на изпълнение.
- Настроението на народа отразява обаче друга нагласа. Вашият кабинет е подложен на много силна критика. Главното й обвинение гласи: реформите вървят прекалено бавно.
- Аз съм първият човек, който ще се съгласи с това: и за мен те продължават твърде дълго. Част от критиката, естествено, се дължи на това, че мнозина имаха прекомерни очаквания, свързани с моето движение. А аз нито съм магьосник, нито мога да гадая бъдещето по кристално кълбо. Аз съм работохолик, който е готов с всички сили да работи за реформите, да проправя пътя към Европа, да подобрява държавните структури и да обновява правосъдната система. Смятам, че постигнатото е впечатляващо. Всъщност обаче не мен трябва да питате за успехите.
- Мнозинството мерят успеха по това, че минималната работна заплата и пенсиите все още не позволяват достойно съществуване.
- Откакто поех властта пенсиите бяха повишени с 18%. Признавам, че това не е много, но все пак се усеща.
- Политиката се оглежда в огледалото на онова, което прави за социалнослабите. Има ли напредък в отношението към малцинствата?
- Не бива да забравяте, че НДСВ работи в тясно сътрудничество с ДПС, тоест с партията, която е особено ангажирана с каузата на турското малцинство. Оттук вече става ясно, че за правителството интересите на малцинствата са много важни.
- Отношенията между православно-българското и турско-мюсюлманското население може и да са добри. Но положението на ромите си остава потискащо и е извор на потенциални конфликти.
- По време на една конференция за проблемите на ромите в Будапеща с голямо удовлетворение установих, че в момента се формира наднационална политика, която цели да подобри положението на ромите. Същевременно трябва да се има предвид, че подкрепата на икономически и социално онеправдани малцинства е свързана и с рискове.
- Какъв е рискът да помагаш на онеправдани?
- Ако подкрепата се оказва недообмислена и непремерена, могат да възникнат нови конфликти, защото в България ромите все пак не са единствената група със скромен жизнен стандарт. Целта си остава да се помогне на всички на добият повече благосъстояние.
- Местните избори в края на октомври ще бъдат лакмус за настроението в страната. Изгледите за вашата партия не са благоприятни. На практика навсякъде за НДСВ се кани да гласува незначително малцинство под 10%. Какво означава това за вас?
- Добър въпрос. Все пак комуналните избори не ме изпълват с тревога. Естествено, изходните позиции са необичайни. На предишните местни избори нашата партия все още не съществуваше. Тя е толкова млада, че няма представителство в местната власт, което да защитава. Тоест, всяко спечелено място е фактическа придобивка. Трябва да се добави още, че политиката функционира по съвсем различен начин на местно равнище. Там хората по-добре познават предимствата на кандидатите и по-рядко гласуват според партийната им книжка.
- Тежко поражение в местните избори едва ли ще бъде доказателство за доверие към управляващата партия...
- Има добри причини да прокарваме раграничителна линия между комуналната и националната политика. Комуналните избори няма пряко да повлияят върху националната политика.
- С други думи, вие оставате верен на плана си и след обявените в началото 800 дни възнамерявата да подхванете още 800 дни на реформаторска политика?
- Младото поколение, с което днес работим заедно, вече набра такава инерция, че страната положително ще достигне в развитието си онова равнище, което заслужава. Склонен съм дори да кажа: равнището на Швейцария, страна, която познавам и ценя.
- А конкретните цели за следващите 800 дни?
- Първостепенна задача остава европейската интеграция. Успоредно с това както всяка страна, така и България иска да развива образователното си дело и здравеопазването. Когато става дума за такива значими обществени задачи, важна роля могат да играят и многобройните добри неправителствени организации в нашата страна. Те често пъти имат повече време за осъществяването на своите задачи, отколкото мимолетната политика.
- Рисувате картината на единна партия с ясна стратегия. Но НДСВ е сборно движение, в което действат най-разнообразни сили. Единственият общ знаменател си оставате вие самият. Означава ли това, че ще кандидатствате за следващ мандат?
- Лъжете се. Междувременно има редица личности, които защитават ценности, олицетворявани от нашето движение. Колкото до бъдещето - не мога нищо да предскажа.
- А новият морал? Има ли го вече?
- Това, разбира се, не е тема, която може толкова бързо да бъде приключена. Става дума за това да се работи на широк фронт за моралното обновление, което просто е наложително след годините на социалистичeската система.
Последвайте ни
