М акар и не точно от началото на следващата година, на телекомуникационния пазар в България скоро ще има нови правила. В момента юристите на големите и не чак толкова големите участници на този пазар спорят помежду си (а депутатите мислят) по множество на пръв поглед сложни казуси на новия ред. И зад всеки такъв казус стоят милиони - както потребители, така и левове от телефонните им сметки.
Малки фирми - малки проблеми, големи фирми - големи проблеми. В бизнеса с мляко или колбаси новите европейски правила просто се въвеждат, фирмите се информират за тях и който не отговаря на изискванията - излиза от пазара.
При телекомуникациите обаче ситуацията е съвсем различна: пазарът е огромен (2.74 млрд. лв. за 2005 г.), компаниите са малко на брой, мощни и нямат никакво намерение да отстъпват и на йота от интересите си. В добавка европейските норми за сектора дават немалко права на държавите сами да определят някои "детайли" от регулацията. Затова и налагането на тези норми, което започва в момента в България, е процес с активното участие не само на законодателя, а и на компаниите от сектора.
От изхода на разностранното лобиране за на пръв поглед витиевати формулировки всъщност зависят много ключови за клиентите въпроси, а често - и сметките им за телефон занапред.
Като например: колко ще се плаща за обаждания от един мобилен оператор на друг, каква ще е тарифата за разговор от фиксиран телефон към GSM и обратно, ще има ли съревнование за парите на домашните абонати, откога ще навлязат нови "нискоразходни" мобилни оператори и т.н.
Вся власть комиссарам
Независимо дали това се харесва на телекомите, пазарът им съвсем скоро ще започне да се подчинява на нови правила. Основните от тях ще бъдат записани в закона за електронните съобщения (ЗЕС), който ще замени действащия сега Закон за далекосъобщенията.
Според ангажиментите на България към Европейския съюз новият телефонен ред трябва да влезе в сила от началото на 2007 г. По всичко личи обаче, че срокът няма да бъде спазен: проектът, написан от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и одобрен от кабинета, все още се обсъжда от специална група към парламентарната комисия по транспорт и комуникации. При това споровете са почти за всяка дума от всеки текст, а предложенията за промени варират от "осанна" до "разпни го".
Както и да приключат обсъжданията обаче, генералната линия в проекта няма как да не се запази. А тя означава няколко неща в бъдеще: възможностите за конкуренция ще се увеличат, схемите, по които големите оператори могат да повлияят на пазара, ще намалеят, правата на регулаторния орган ще се засилят и в крайна сметка потребителите ще имат повече и по-добри услуги на по-ниски цени.
Сред основните промени, предвидени в закона, е, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще се превърне във властови център с правомощия не само да наказва провинилите се компании, а и предварително да слага намордник на тези, за които сметне, че може да се провинят.
Ако досега например комисията имаше право да определя участници със "значително присъствие на пазара" само при фиксираните и мобилните услуги на дребно и нямаше особено големи възможности за влияние върху тях, занапред тя ще може да посочва такива играчи на общо 18 пазара (взаимно свързване, линии под наем, фиксирани и мобилни услуги отделно за корпоративни и частни клиенти и т.н.).
Тя ще има право и да налага ограничителни мерки на големите компании на всеки сегмент. Какви ще са мерките зависи от окончателния вид на закона, но е ясно, че те могат да достигат до определяне на ценови тавани за услугите на операторите на едро или на дребно.
Обект на спор в момента е дали най-строгите мерки ще могат да се налагат по изключение (при изрично изброени случаи) или по преценка на комисията. Пак КРС ще има право да издава и куп наредби, методики и правила, от които ще зависи бизнесът на всички телекоми.
Както може и да се очаква, концентрацията на толкова власт в ръцете на петима комисари веднага предизвика различни амбиции на партиите и компаниите за състава на комисията.
Депутатите от БСП Иво Атанасов и Илияна Йотова например са внесли предложение с новия закон мандатите на всички сегашни членове на КРС (които са седемгодишни) да бъдат прекратени и да се назначат нови хора.
Отделно на политико-корпоративно ниво вече започва търговия за поста на председателя на комисията. Мандатът на сегашния председател Георги Александров изтича през януари, а за негови наследници се спрягат шефът на парламентарната транспортна комисия Йордан Мирчев, сегашният директор в "Мобилтел" Николай Николов, бившият директор на БТА Стоян Чешмеджиев и няколко сегашни служители на КРС.
Според споразумението между управляващата коалиция за разпределение на постовете председателят на КРС се "полага" на НДСВ. Засега не е известно БСП да лансира свой кадър за това кресло. Предложението на Йотова и Атанасов обаче показва, че столетницата не е лишена от амбиции в тази посока.
Телефонният Биг брадър
При все че решенията на КРС ще се съгласуват с Брюксел, ясно е, че с новите правила тя ще може да бъде бич божий или майка закрилница за всеки оператор. Затова и участниците на пазара в момента са единни в позицията си, че работата на регулатора трябва да е прозрачна, а решенията й - да се обсъждат максимално широко, преди да бъдат приети.
"За нас е важно например да се направи професионален анализ при определянето на всички пазари, които ще са предмет на регулиране. Затова, когато прави този анализ, комисията би следвало да получи помощ от регулаторите на останалите страни - членки на ЕС, както и да ги подложи на обществено обсъждане", смята директорът "Външни отношения, регулация и конкуренция" в БТК Павел Велчев.
"Вярваме, че ще има пълна прозрачност в работата на КРС, защото всичките й решения ще се подлагат на обсъждане и ще се публикуват на сайта й", категоричен е директорът "Отношения с операторите и регулации" в "Мобилтел" Николай Кичев.
Според Михаела Калайджиева, директор "Правни въпроси, регулации и връзки с институциите" в "Глобул", едно от задължителните условия за ефективна работа на КРС също е прозрачността.
С този казус обаче единството на операторите се изчерпва. Позициите им са коренно различни по няколко основни въпроса.
Първо - да има ли предварително изпълнение на решенията на регулатора, независимо дали те се обжалват, второ - как и кога да се въведе преносимост на мобилните и фиксираните номера, трето - как да се компенсира т.нар. универсален оператор (този, който е длъжен да осигури телефонна връзка на всяко домакинство, независимо къде се намира, четвърто - да са длъжни ли големите оператори да осигуряват незабавен достъп на алтернативните до новите технологии в мрежите си.
Новите коалиции
По първия въпрос "Мобилтел" и алтернативните на БТК фиксирани оператори са на една и съща позиция - решенията на КРС трябва да влизат в сила, независимо дали са обжалвани.
"Основна цел на европейската рамка, която въвеждаме сега, е да се гарантира устойчивост на решенията на КРС", категоричен е Николай Кичев от "Мобилтел".
"В момента всяко важно решение на КРС се обжалва във Върховния административен съд и това го блокира. Крайно време е това да се промени", смята и председателят на управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации (съюза на алтернативните оператори) Теодор Захов.
На обратната позиция са БТК и "Глобул". Аргументът е, че според Административнопроцесуалния кодекс, ако съдът отмени дадено решение на един орган, то органът трябва да възстанови старото положение.
Ако например КРС задължи БТК да даде достъп до т.нар. последна миля (кабелите си от централата до дома или офиса на всеки клиент) на определена цена, решението влезе в сила, а после БТК обжалва и спечели, то цената ще може да бъде повишена. За да се възстанови обаче старото положение, компанията ще трябва да доказва какви са пропуснатите й ползи от това, че месеци или години е предоставяла достъпа на по-ниска цена.
Подобен казус става още по-сложен, ако КРС задължи например "Мобилтел" да въведе преносимост на номерата, а впоследствие операторът обори в съда това решение - преносимостта няма как да бъде отменена.
Що се отнася до преносимостта на номерата, БТК (заради дъщерната й "Вивател") настоява услугата да се въведе още от 1 януари 2007 г. "Това ще спомогне за либерализацията на мобилния пазар и ще е от полза за потребителите", твърди Павел Велчев. "Глобул" също е "за".
"Мобилтел" пък защитава тезата, че това не е толкова важно, защото на пазара вече така или иначе има достатъчно конкуренция. Ясно е, че "Вивател" се надява да спечели клиенти, ако хората получат възможността да сменят оператора си, запазвайки целия си номер заедно с префикса.
"Мобилтел" пък се страхува да не загуби абонати. Отделно според специалистите на най-големия оператор преносимостта може да изисква сериозни инвестиции - от порядъка на десетки милиони евро. Тази позиция не е учудваща - ако компанията докаже, че софтуерът за услугата й е струвал скъпо, тя може да настоява и за висока цена на преносимостта на крайните клиенти - а международният опит ясно показва, че броят пренесени номера пряко зависи от цената на услугата.
Макар и да изглежда странно, БТК и "Мобилтел" са на една и съща позиция по въпроса за универсалния оператор и неговото компенсиране. Философията на назначаването на такъв оператор е той да осигурява връзка на всички домакинства в страната, независимо къде се намират и какви сметки плащат.
Тоест натоварената с тази задача компания е длъжна да обслужва всички желаещи клиенти, независимо че разходите й за поддръжка на връзката може да са по-големи от приходите.
И БТК, и "Мобилтел" настояват на универсалния оператор да не му се налага определена технология, по която да осигури връзка на най-отдалечените райони. Неочакваното единство се обяснява просто: явно "Мобилтел" има намерение да кандидатства за универсален оператор.
"Може да се въведе принципът на конкуренцията при универсалната услуга. Има европейска практика регулаторът да обявява търгове за такива оператори по региони", каза Николай Кичев от "Мобилтел". Настоявайки универсалният оператор да има избор чрез каква технология да обслужва клиентите, от които губи, БТК и "Мобилтел" явно искат да си осигурят възможност да ползват по-евтина безжична технология.
В новия закон предстои да се уточни и как точно универсалният оператор да бъде компенсиран за загубите си от обслужване на далечни клиенти с ниско потребление. Отсега е ясно, че пари за това ще се отпускат от специален фонд.
Предложението на "Мобилтел" е този фонд да се захранва директно с пари от бюджета на КРС, който пък да се отпуска от държавния бюджет. Ако това бъде възприето, в крайна сметка универсалният оператор ще получава финансиране от държавата за това, че осигурява връзка на малките населени места.
По въпроса за бюджета на КРС самата комисия е на същото мнение като "Мобилтел". В момента КРС се издържа от такси, които събира от операторите, формирани като процент от оборота им. В същото време парламентът ежегодно определя лимит на разходите й. И разликата между лимита и събраните такси в края на всяка година се изсипва в бюджета.
"За 2005 г. сме събрали 30 млн. лв. такси от операторите, а лимитът ни беше 6 млн. лв. Останалите 24 млн. лв. влязоха в бюджета и на практика са допълнителен данък за компаниите", обяснява председателят на КРС Георги Александров. На същото мнение, разбира се, са и операторите.
Телекомите също плачат
Призракът в закона, от който всички мобилни оператори със сигурност ще бягат като дявол от тамян, е въвеждането на т.нар. MVNO - виртуален мобилен оператор. Това е компания, която няма собствена инфраструктура, а ползва мрежата на съществуващ мобилен оператор, взема от него определен брой номера, плаща му за това и предоставя мобилни услуги на крайни клиенти от свое име.
Че новият вид компании ще влязат в българския правен мир с новия закон, е ясно. Въпросът е дали съществуващите оператори ще бъдат задължени да допуснат подобна вътрешна конкуренция, и то предоставяйки й мрежата си на разходоориентирани цени, или на КРС ще бъде оставена възможността да преценява необходими ли са новият вид оператори на българския пазар.
Тезата на "Мобилтел" е, че MVNO не са необходими за България, защото те намират почва най-вече на пазари с по-ниска степен на конкуренция. Освен това, твърди Николай Кичев, този тип компании обичайно предлагат само low-cost услуги (например само обаждания и кратки съобщения) на ниски цени и обикновено се целят в сегмента на младежите.
БТК и "Глобул" също не посрещат с възторг идеята за MVNO, каквито работят успешно например в Англия, Норвегия, Дания.
Как ще приключат споровете по новия телефонен ред вероятно ще се види в началото на следващата година. Оттам нататък най-важният въпрос ще бъде дали новият господар на ефира - получилата всемогъщество КРС - е достатъчно независима и професионална. Защото, ако тя започне да действа в полза на един или друг участник на пазара, това ще е, меко казано, лош сигнал към Брюксел и без съмнение ще е в ущърб на потребителите.
Идат ли големите сделки
Две големи сделки се очакват в сферата на телекомуникациите в България: за БТК и за компанията майка на "Глобул" - гръцката ОТЕ.
За предстояща промяна в собствеността на българския фиксиран телеком се заговори още в края на юли, когато главният му изпълнителен директор беше сменен.
Според информация от няколко източника от сектора сегашният мажоритарен акционер в него Тор Бьорголфсон чрез фонда "Новатор" разговаря с няколко потенциални кандидата за сделката.
Техните имена засега не се споменават. Не е изключено обаче интересът на някои от тях да е валиден или не в зависимост от изхода на другата голяма сделка - за продажба на държавния дял в гръцката ОТЕ.
Според информация от международните агенции намерението на Атина да продаде част от своите 38% в ОТЕ е сериозно и идеята е сделката да приключи още до средата на следващата година. В средата на този месец правителството избра консултант за продажбата. Сред кандидатите се споменават "Телеком Аустрия" (собственик на "Мобилтел" в България), испанската "Телефоника", "Франс телеком", "Дойче телеком", египетска инвестиционна група.
Интересът към дела от ОТЕ се отдава на позициите на компанията в целия регион - Гърция, България, Албания, Македония, Румъния.
