Р оуз Мукантабана е председател на единствения парламент в света, в който жените имат мнозинство - този на Руанда.
Когато говори пред чуждестранни журналисти за ролята на жените в тази изстрадала африканска страна, Мукантабана си служи с френски, езика на бившите белгийски колонизатори на Руанда, примесен с думи от езика от групата банту - киняруанда, говорен в Руанда, Уганда, Демократична република Конго и Танзания.
"В културата на Руанда подчинението на жените на мъжете винаги е имало свещен характер. Една прочута руандийска поговорка казва, че лошият късмет връхлита онзи дом, в който мъжът оставя жена му да има последната дума", разказва председателката на парламента и после се усмихва, защото сега в Руанда ситуацията е коренно различна.
За 15 години африканската държава премина от поговорките към световните рекорди, от традициите, които забраняваха на жените да притежават земя, крави, къщи и дори обикновена банкова сметка, към закони, които налагат 30-процентно представителство на руандийките във всяка една държавна институция - от министерствата до университетите, от съдилищата до болничните заведения.
Тези законови изисквания в началото изглеждаха нереалистични, но всъщност се оказаха трамплин за еманципацията на жените в Руанда, пише Рафаеле Ориани в "Кориере дела сера". На последните избори
руандийските жени спечелиха 45 от общо 80-те места в парламента
Но те властват не само там.
Министерствата на икономиката, на външните работи и на инфраструктурата също са командвани от жени. Дами са начело на Върховния съд и на Агенцията по приходите.
Руандийската национална полиция е в ръцете на Мари Гахонзире, която с пленителна усмивка винаги припомня, че никъде другаде в света няма жена начело на национална полиция.
Как е възможно жените да играят такава голяма роля в управлението на Руанда?
Истината е, че жените трябваше да бъдат дръзки и да се опитат да постигнат това, казва председателката на парламента. Нужна беше политическа воля и желанието с тази политическа воля да се направи нещо полезно, допълва тя и признава, че геноцидът е променил начина на мислене на руандийките.
След него ние трябваше да поемем огромни отговорности, да работим двойно или тройно повече, за да свършим и работата на мъжете, които вече не бяха тук, разказва Мукантабана.
От прозореца на кабинета си в сградата на парламента в Кигали тя се наслаждава на гледката на един спокоен, чист и сигурен град. Столицата на Руанда започва да се превръща в едно от местата, на които човек ясно може да си представи каква ще бъде утрешната Африка.
В мемориала Гисози, в периферията на Кигали, има табела, на която пише
"През 1994 г. Руанда умря"
И тогава това изглеждаше вярно. Та как можеше една страна с 2 млн. бежанци, 300 хил. сираци и с поне половин млн. изнасилени и травмирани жени да се възроди, как можеше да забрави ужаса на геноцида, който
беляза всяка руандийско семейство?
Невъзможното обаче се оказа реалност и днес Руанда е жива. Вярно, бори се със СПИН, с маларията, с неграмотността, но е вперила поглед в 2020 г., когато, както обеща президентът Пол Кагаме, бедността вече ще бъде само лош спомен.
Гледа с надежда към 2020 г. и Жюлиет Кюрира, жителка на с. Нямата, на 30 км от Кигали, и собственичка на два магазина за дрехи втора употреба
"Едно време руандийките служеха само, за да раждат деца. Днес те ходят в банките, теглят кредити, защото имат собствен бизнес", казва Жюлиет, която също е взела банков заем, за да открие трети магазин за дрехи втора употреба.
С бизнес са се захванали и други две нейни съселянки - Джоан Асимвре и Роуз Батенгерва, майки съответно на четири и на три деца. Двете са взели заем от държавна банка, за да открият сладкарски цех и да се опитат да превземат района със своите карамелизирани торти.
В последните 10 години нещата за руандийските жени се промениха
страшно много. Сега, ако мъжът ти посегне да те удари, можеш да се обърнеш към местната лидерка на жените. Тя го привиква, смъмря го и после започва да го наблюдава внимателно, за да не повтори той грешката си", разказват двете бизнесдами.
За тях работата през пролетта е много повече, тъй като в Кигали настъпва сезонът на сватбите и техните сладкарски произведения доминират празничните трапези.
В селцето на двете предприемачки почти 60% от жените имат бизнес отношения с една от петте банки в страната.
Всяка седмица дамите от селото организират събрания, на които водещи теми не са децата и кухненските рецепти, а глобалната икономика и търговията.
Всички тези жени признават, че работят заради своите синове и дъщери, които един ден задължително ще се изучат и ще станат депутати, министри или лекари.
Подобни надежди храни и лидерката на Съвета на жените в селото, 32-годишната Шантал Ниразена, която преди три години с кредит от само 40 евро е открила малко кафене, което днес е успяла да превърне в един от най-популярните ресторанти в района.
"За моята майка съществуваха само децата, къщата и домашните побоища. При мен нещата са коренно различни. Най-важен е бизнесът ми, който ще помогне на децата ми да отидат на училище - възможност, която аз нямах", казва Шантал и като истинска лидерка удря с юмрук по масата.
Командваната от жени Руанда все още има доста недостатъци
Тя е едва прохождаща демокрация, в която журналистите продължават да са сплашвани. На последните парламентарни избори Патриотичният фронт на Руанда спечели убедително с доста голямо мнозинство от 78% от гласовете на избирателите, а активността беше 98% - прекалено категорични данни, които все още будят съмнения за машинации.
Но докато Руанда очаква пълната си свобода, за шест години броят на серопозитивните спадна от 13 на 3% от населението.
Смъртните случаи, предизвикани от малария, намаляха от 9 на 3%. В училищата вече ходят 86% от руандийските деца. И всичко това благодарение на ролята на жените във властта.
Ако не се бяхме намесили ние, след геноцида страната просто щеше да изчезне, твърди Ода Гасинзигва, която от няколко месеца е начело на правителствената организация "Джендър монитор", следяща за прояви на полова дискриминация в Руанда.
Подобно е и мнението на Айса Кирабо Касийра, бивша ветеринарна лекарка, после депутатка, а сега кмет на Кигали.
Семейството е само по себе си едно малко общество, в което майките са лидерки по подразбиране, казва тя. Заслугата на нашето политическо ръководство е в това, че ни даде възможност да докажем тази истина, допълва кметицата.
Потушаване на враждата между племената тутси и хуту и премахването на различията между жените и мъжете бяха в началото на втория живот на Руанда. Но май
по-трудно беше да се заличат предубежденията към жените
отколкото да се премахне етническото напрежение. Защото жените винаги са били подчинени на мъжете, докато омразата на етническа основа ни беше насадена от колонизаторите и от престъпниците, припомня председателката на руандийския парламент Мукантабана.
