На море

„...Можем да се организираме и да бъдем екоактивисти!" каза момчето, но никой не го слушаше,  все пак музиката от снощният купон още ехтеше в ушите на приятелите му.

„... Ако всеки от нас направи нещо малко, например да не хвърляме боклуци по улицата, или да спираме водата докато си мием зъбите, или да си почистваме след пикник - пак ще е промяна! Нали промяната трябва да започне от нас? Нека да правим малки крачки.... Мисля, че по телевизията чух много интересен въпрос - „Защо си миете тоалетната с питейна вода?" - страхотен въпрос, но в градски условия единственият начин този факт да се промени е ако се направят нови, допълнителни канализационна и водопроводна мрежи. Едва ли това ще се случи в близкото бъдеще, затова нека потърсим други начини да запазим не само чистотата на всички водни басейни, до които имаме досег, но и да не използваме толкова безсмислено питейната вода!!!", дрън-дрън-дрън чуваха само приятелите му.

„Все пак нали си има институции, които да се грижат за тези неща? Не ни занимавай с твоите глупости...", отвърна един от приятелите му, и се обърна, че вече от тази страна се беше напекал достатъчно.

„Да има институции, но докато ние продължаваме да замърсяваме нашата околна среда - институциите няма да могат, да ни насмогнат на темпото. Трябва всички да се замислим харесват ли ни нещата така, както са, или можем да ги променим към по-добро!" - момчето продължаваше все по-ентусиазирано да убеждава приятелите си.

„На мен ми харесват както са си нещата. Няма да ме накараш да ходя по улиците и още по-малко по плажа и да събирам боклуци - не ми е в стила!" - отвърна една девойка -„А и ще си разваля маникюра - няма да стане и това е! Сега отивам да се разхладя малко в морето... има ли желаещи за воден волейбол?".... Групата приятели, около седем, осем души, се насочи към вълните, които не бяха толкова сини и кристално чисти, а по-скоро кафеникави с плуващи всевъзможни неща в тях. На гребените на вълните се виждаха приближаващи найлонови торбички, ботилки, пръчки и какво ли още не.

„Ама какво е това нещо..... е не! Знаете ли на какво съм се качила" - засмя се девойката - „Това си е цяла автомобилна гума - ехо вижте ме колко съм нависоко..."

„И ти намираш това за нормално и въобще не те притеснява факта, че в морето можеш да намериш какво ли не? - попита я бъдещият екоактивист.

„Е може да не е нормално, ама е весело" засмя се девойката и всички започнаха да се редуват, да се качват върху гумата...

След като всички отново заеха местата си по хавлийте на плажа, бъдещият екоактивист отново започна да ги убеждава.

„Спомняте ли си, че преди няколко години екоактивисти пробваха с такава идея - събираш две големи пластмасови чаши с фасове от плажа и получаваш една с мента (алкохолната напитка, не безалкохолно) и наистина имаше резулат..."

„Аз така като гледам няма резултат- погледни около нас колко фасове има само" - замисли се един от приятелите - „Знаете ли какво аз ще си почистя около хавлията!".

Още двама души - момче и момиче - се захванаха да почистят около хавлиите си. Тогава момичето предложи „Ами ако има хора, които да глобяват, за това, че замърсяваме плажа? Също като тези, на които плащаме за чадър или шезлонг да има и такива, които да глобяват хората, ако изхвърлят боклуци по плажа."

„Да това е хубава идея, също като полицаите, които глобяват за хвърлени фасове на улицата, но тогава и кошовете трябва да са по-наблизо - вижте най-близкият е на 30 метра" - засмя се момчето, което събираше фасовете около хавлията си в хартиена салфетка.

„Съгласни ли сте да седнем и да измислим някакъв начин да изчистим не само плажа, но и морето?" - леко несигурно попита бъдещият екоактивист.

„Е защо не - може да ни осени някоя велика идея. Айде довечера, като се съберем на купона в нас, ще го измислим" - каза едното момче, но след като го изрече се замисли, дали наистина на фона на веселбата, която ги чакаше вечерта, щеше да се стигне до подобна дискусия?

Може би.....за жалост .... не.