2008 година е обявена от ООН за година на езиците. ЮНЕСКО, организацията за образование, наука и култура на ООН, организира множество инициативи, в чийто фокус попадат застрашените от изчезване езици.
На езика на юнитите от Северна Гренландия разстоянията се измерват не в километри, а в синики, тоест сън. Колко дълго трябва да спя, за да стигна от точка А до точка Б. В страна с ужасен климат и климатични условия километрите и часовете нямат смисъл.
Това е само един пример за езика като огледало на култура и традиция. Защото езикът, който е израз на културата, традицията и начина на живот, е част от идентичността на народите. Когато един език изчезне и културата изчезва.
Давит Хикс, главен редактор на Ойроланг, новинарска агенция за малки европейски езици казва: "Езиковото мнoгoобразие е част от биологичното. Когато животинските и растителните видове изчезват, това е лошо за планетата.
Аз твърдя, а и други хора също, че ако изгубим езиците си и останат само немски, френски, английски и китайски, светът ще стане малко по-беден".
Днес са познати около 7 хил. говорими езика,
повече от половината са заплашени от изчезване.
Редица държави са вече далеч по-толератни към езиците на малцинствата, но кюрдският например все още не се предподава в училищата в Турция, много езици отмират преди въобще да са били записани на книга.
В Африка има около 2 хил. езика, но в повечето държави на континента английският, френският и португалският са единствените официални. Това се отразява върху гражданското общество, твърди езиковедът Кофи Якпо.
"Езикът, управляващият режим и демокрацията са тясно свъзрани помежду си. Това означава, ако имаме една страна, където се използва изключително някогашният колониален език, тогава се намираме в ситуация, в която по-голямата част от населението не може да участва пълноценно в социалния живот", казва Якпо.
Днес стремежите са местните езици да имат по-важна роля в информационната политика. Как например да се обясни болестта СПИН, когато кампаниите се правят на езици, които разбира само половината от населението.
Например в Индия - хинди, заедно с английският са двата официални езика, но ги използват само около 40% от населението. Близо 600-те планински народи в страната говорят езици, които не се предподават в училищата. От 400 индийски езика само 60 се преподават на децата.
В Китай има най-малко седем специфични езикови групи и повече от 130 различни диалекта, но от 1950 г. мандаринският и кантонският са официалните. При това само половината от китайците владеят мандарински. Затова вероятно много от диалектите ще изчезнат с времето. Такива са опасенията и на ЮНЕСКО.
Въпреки че днес има и положителна тенденция за едно по-съзнателно разбиране за връзката между език, култура и идентичност. Днес например се пишат книги на езици, които по-рано са се предавали само устно.
