В реметръс. Ако сте чели Вонегът, знаете какво е това - гърч в логиката на нещата, който те кара да се чувстваш и усещаш като преди доста време.
Такова беше усещането миналата седмица, когато се разбра, че МВР и по-специално службата за борба с организираната престъпност разследва един 30-ина годишен програмист заради това, което мисли и пише в своя личен блог.
Повтарям: миналата седмица една от най-сериозните служби във вътрешното министерство обърна сериозно внимание на един човек заради неговото мнение. За това, че той не харесва строежите в Странджа и е написал в блога си за протестите срещу тях.
Какво се случи
В края на миналата седмица Михаил Бозгунов - за приятелите просто Мишел, програмист, който пише в блога си за нещата, които обича - фотография, рисунки, прочетени книги, получава призовка да се яви в Столичната дирекция на вътрешните работи "за справка".
Когато отива там, оперативният работник Трифон Белев от 9-и сектор на дирекцията (това е нещо като регионално звено за борба с организираната престъпност) му показва тънка папка с разпечатани няколко страници от неговия и чужди блогове и провежда с него назидателна беседа.
"Проблемните редове от моя блог се оказаха частите, където съм копирал дословно информация от сайта SAVESTRANDJA.HIT.BG за предстоящи неофициални митинги и протести в защита на парк "Странджа". Не съм искал да наруша закона, копирайки тези текстове, но явно съм го направил, щом optimiced се разследва...", разказва Мишел на блога си.
След дълъг разговор оперативният работник Белев кара програмиста да подпише "Протокол за предупреждение".
"Той ме информира и предупреждава, че трябва да се въздържам в личния ми блог от цитиране на други източници на информация (и копиране на текст от тези източници), когато става въпрос за възможно нарушаване на закона, а именно организиране на неразрешени граждански протести", пише още Мишел.
Дори и за човек, който не разбира от право, тази формулировка е абсурдна, нелепа и безсмислена. Всъщност смисъл има, но той не е в съдържанието на протокола, а в самото призоваване от служител на сектора за борба с организираната престъпност.
"До вчера писах свободен. Днес осъзнавам, че това, което пиша, може да се използва срещу мен и да бъда привикан в полицията", разказва Мишел пред "Капитал", след като много трудно се съгласява на среща.
Според него "толкова могъща служба би трябвало да се заеме с мен само в случай че например съм организирал някаква тайна, скрита организация, която в момента работи по сваляне на правителството чрез революция например".
В блога си Мишел цитира задачите на ГДБОП и наистина там между корупцията, контрабандата и рекета няма нищо, което да се доближава дори и малко до неговата постъпка.
Няма и как да има - все пак, ако там пишеше, че полицията трябва да преследва хората с неудобни за държавата убеждения, положението щеше да е лошо.
Всъщност много по-лошо, защото то и в момента не е хубаво. Така мисли и юристът Пейо Попов, който също от доста време пише в свой блог (blog.peio.org). "Човек, който е административно подчинен на министъра на вътрешните работи, извършва безсмислени процесуални действия и оказва натиск срещу човек, който разпространява информация, което е основно право", каза той пред "Капитал".
Революционер по неволя
Реално погледнато, блогът на Михаил Бозгунов е като всички останали. В него има информация за провежданите протести, но в никакъв случай не е най-пълен по темата "Странджа". Подобна информация е поместена в десетки други интернет дневници.
"Много хора, които са писали по-сериозно, не са засегнати", разказва Васил Колев - човекът, стоящ зад интернет страницата savestrandja.ludost.net, предизвикала гнева на МВР.
Абсолютно същите цитати, които са намерили място в електронния дневник на Мишел, са били копирани и в блоговете на десетки други хора, измежду които и журналисти, но на никой от тях не е търсена отговорност, никой не ги е викал "за справка".
Всичко това създава усещане за избирателност, чиято цел е да се насади усещане за несигурност и страх сред група инакомислещи млади хора, които не само не споделят държавната политика по даден проблем, но и могат да правят това публично.
Ако съдим по конкретния случай, дори "прекопирането на информация" върху личен сайт (както е представена в писмото на МВР до БНТ) се третира като опасно деяние, което само по себе си е притеснително като принципна теза, защитавана от българските органи на реда.
Най-добре обобщава неадекватността на ситуацията експертът по медийно право доц. Нели Огнянова, според която държавните структури използват "мерки офлайн за събития онлайн".
Блого-родна реакция
В резултат на действията на държавните органи пролича зараждащата се задружност и перфектната организираност на българското онлайн "гражданско общество".
Може би именно това е изнервило органите на реда. За сравнително кратко време премеждията на (допреди седмица) редовия блогър бяха обсъдени и преосмислени в десетки, дори стотици лични интернет страници.
Най-ценното в случая е, че тази остра реакция е подкрепена с реални действия - писмо, изпратено до европейския комисар за правата на човека към Съвета на Европа.
Въпреки похвалната постъпка на блогърите обаче Мишел сподели, че според него нещата са "много глобални" и че той предпочита да "не е проблемът", около който гравитират събитията.
Как изглежда ситуацията според МВР
Информацията от вътрешното министерство - донякъде очаквано - е супермалко.
Официалното становище на властта се свежда до едно писмо от Столичната дирекция на вътрешните работи до БНТ. В него се казва, че Мишел "подтиква чрез интернет страницата си (optimiced.com/bg) към нарушаване на обществения ред, изразяващо се в подтикване към гражданско неподчинение - блокиране на движението на възлови кръстовища в гр. София, както и струпване на камъни, тухли и други строителни материали пред централния вход на Върховния административен съд (ВАС)".
Мишел отрича всичко това и най-вече последното: "На моя сайт думата камъни не е споменавана за последните шест месеца нито веднъж." Според него това може много лесно да бъде проверено. Трябва компютър, интернет и Google. A, да - и желание.
От Столичната дирекцията на полицията (СДП) казаха, че отказват да коментират случая с обяснението, че преписката е изпратена по компетентност в Софийската районна прокуратура.
Опитахме да се свържем с оперативен работник Трифон Белев (който е призовал Михаил Бозгунов). Той заяви неофициално, че каквото е имал да казва, го е направил с писмото до "Канал 1" (онова за тухлите и строителните материали) и действията му са законни и напълно застава зад тях.
"Преписката е пристигнала в Софийската районна прокуратура (СРП) в понеделник", каза за "Капитал" говорителят на СРП Руси Алексиев. По думите му материалите все още не са обработени. Той бе категоричен, че преписката не е съгласувана с държавното обвинение, което ясно показва, че привикването на Михаил в полицията е инициатива изцяло на изпълнителната власт.
Внимавай какво пишеш
Ако до момента не е станало ясно, тази история е нелепа и опасна, защото властта оказва натиск над един човек заради думите, които той е написал. Заради неговите мисли и убеждения.
Да, той не е бил арестуван или наказан по някакъв друг начин, но въпреки всичко действията на МВР са абсолютно немотивирани и очевидната им цел е да сплашат един човек, да го накарат да внимава какво пише.
За щастие опитът е толкова успешен, колкото, уви, и борбата с организираната престъпност. Това обаче не прави действията на полицията по-малко опасни, защото това е само поредният случай, в който МВР не разбира, че свободата на словото важи и в интернет.
Поредният случай, в който МВР показва, че не само е много назад от повечето неща, които ни се случват, но и яростно ни дърпа назад към мрачното и зловещо "вчера"...
Блогъри с пагони
В множество български блогове започнаха да се появяват иронични "пояснения", адресирани към държавните органи, по-конкретно към ГДБОП, които се занимават с наблюдение на интернет пространството. Парадоксано е, че привидните закачки могат да се окажат не само реторични. Индикация в тази посока са няколко коментара, появили се в блога на Мишел. Странното при тях е, че са изпратени от един и същ IP адрес, водещ към rdvr.pazardjik.com. За капак на всичко правописът на коментарите, изпратени от явно един и същ човек, но под различни псевдоними, притежава някой особености, които го "издават". Мишел твърди, че всички коментари са били в духа "държавата знае какво прави, не й се мешайте", "пазете се от конфронтация" и други. Притеснително за човека, съчинил тези коментари, е, че е успял да заформи диалог със самия себе си. При това качествен. 
