В се повече момичета в европейските страни се оказват замесени в различни актове на насилие.
От няколко месеца насам Италия си задава въпроси за причините, които стоят зад насилието във френските предградия от миналата есен.
Целта на италианските власти е да избегнат същите грешки в областта на интегрирането и провежданата политика в градовете и не на последно място - да не се допуска създаването на гета.
Наскоро в Милано бе разбита банда на латиноамерикански малолетни, в която момичета съвсем не са играели второстепенна роля.
За разпределяне на територия от известно време воювали перуанска и еквадорска банди, но миналата седмица полицията извърши 18 ареста.
Нито едно от класическите престъпления не било чуждо на тези банди, но още по-тревожното е, че в редиците им имало и много момичета, повечето от които били избягали от семействата си и не отстъпвали по жестокост на момчетата.
От общо 44 малолетни, смятани официално за изчезнали през 2004 г. в Милано, 12 са били екводорци и този факт привлякъл вниманието на полицейските следователи.
За да се финансират бандите зачестявали престъпленията, а всяка една групировка се стремяла да контролира своя територия.
В Германия, където 20% от извършителите на насилие са младежи, едно от всеки десет нападения е дело на момиче.
Властите в Кьолн са осъзнали, че това явление е на път да се превърне в тенденция и полагат грижи да се справят с него.
Усилията се насочват основно към училището, където децата се формират като личности. Учителите споделят, че зачестяват случаите на насилие от страна на момичетата, които често се оказват и въоръжени.
Тревожното според данните на полицията е, че насилието започва да се проявява във все по-ранна възраст - около 10 години. Най-активната възраст обаче за момичета си остава между 13 и 16-17 години.
Най-невинните случаи на насилие от страна на момичета са разправии заради момчета - когато някое момче изоставя приятелката си заради друга например.
Лошото обаче е, че насилие от страна на момичета се проявява и извън училището. Според германската полиция причините за тези прояви в повечето случаи са едни и същи:
почти винаги става дума за завист, засегната чест или ревност
Детските психолози са категорични, че през последните години се наблюдава промяна в реакциите при случаите на ревност.
Докато преди време момичетата са отивали да плачат, днес много от тях прибягват до физическа разправа със съперничките.
Наблюдава се и солидарна подкрепа между отделни групи на етническа основа. Така например групи момичета от турски произход се изправят срещу друга група от африкански произход.
В Кьолн ръководствата на различните училища работят заедно за справяне с проблемите на детското насилие и в частност с насилието от страна на момичета.
Преди две години обществото ни беше разтърсено от убийството на 14-годишно момиче от Пловдив. Зад нечовешкия акт се оказа, че стоят двете нейни приятелки на същата възраст.
Двете момичета се признаха за виновни и посочиха като мотив за извършеното от тях престъпление факта, че убитата била "център на внимание и се правела на интересна", както и че "им крадяла гаджетата"
Момичето било по-чаровно и по-харесвано от тях и това се превърнало в причина отношенията на иначе неразделните приятелки да се обтегнат.
Убийството било планирано месец преди да бъде осъществено.
Пред съда двете момичета са заявили разкаяние, но според присъствали в залата поведението им е било изключително хладнокръвно, без сянка на съжаление.
Ревност, предизвикана от момчешки интерес, е изведеният мотив за престъплението.
Основният фактор за формиране на агресия сред учениците е гледане на филми със сцени на насилие. Това сочи извод на изследване от 2001 г. на Института по психология към МВР, направено сред педагози, ученици и полицейски служители.
Не само момичетата проявяват агресия и насилие, но и момчетата. Има десетки примери, сред които също и най-тежкото - убийство. Такъв случай имаше в Перник, където момче ликвидира свой съученик.
Според социологическо проучване на Агенцията за социални проучвания и анализи "Превис консулт" насилието сред децата все повече се превръща в средство за социална реализация.
То се възприема като важен механизъм за разширяване на социално пространство и присвояване на по-висок социален статус.
Най-често споменавани мотиви за насилствения акт са: набавяне на пари, обогатяване (32%); власт, доминиране и надмощие (28%); заемане на по-престижно място в груповата йерархия (22%); отмъщение за прегрешения (10%); житейска безизходица, безперспективност (8%).
Основна констатация на изследването е, че насилието е навлязло трайно в нашия живот.
Привикнали сме с по-"меките" му форми.Реагираме на най-крайните му прояви.
Доминиращото мнение е, че детската престъпност е остър симптом за много сериозни неблагополучия в обществото.
