„О, могъщи Нептуне, повелителю на потоците, реките и моретата, на водните пръски и стихии, смили се над нас, облей ни с твоите божествени сокове, позволи ни да пием от извора на живота!”
„Не ви е необходимо моето позволение. Това е ваше рожденно право.
Но защо пилеете това безмерно богатство, защо не цените всяка сочна капка, всяка солена сълзица... Защо не виждане собствената си драгоценност и пилеете своите собствени добродетели?
Та вие сте деца на същата тази Природа, във вените ви, в клетките ви вибрира същия този животворен сок. Не обичайки себе си, вие не обичате и ближните си, не се наслаждавате на Майката Природа и заобикалящите ви богатства.
На човеците е даден такъв божествен дар, такава стихия е вам подвластна, стига да я претворите за общото благо и желание за изобилие, споделено с ближния.
„Обичам те живот!” Ето ти универсална житейска философия.
Нима не е достатъчно?
Без излишни удъри в гърдите, без пародии на политика, мнима икономика и скрити ползи. Състрадателност дори при отсъствие на телевизионни камери и обществена отговорност без да е обвързана с данъчни облекчения.
Водата като изначален елемент съвсем семпло насочва вас хората – показва ви що е то целеустременост, неограниченост; тя прониква навсякъде, превзема всичко, съвсем нежно и без съпротива. Всемогъща и на моменти безплътна - тя е в дъха ти, в кръвата ти, в очите ти, в сълзите ти, в смеха ти... Навсякъде около теб.”
Кап, кап, кап...
Водовъртеж, потоп, ледени късове се сипят от небесата, прииждат вълни, цунами; пустиня, оазис, внезапен дъжд в пустощта... Язовир.
Капка по капка – изобилие.
Капка по капка – Океан от Любов. За теб, за мен, за нас. И между теб и съседите, и роднините, и общинските съветници, и политиците, и президентите.
Капка по капка – магнит за нас хората, по могъща от огън, жизнеутвърждаваща.
И ето го света – едно голямо село, и всички наши братя са тук, събра ли са се да пийнат по чашка – ВОДА.
Всеки от нас държи тризъбеца и носи отговорността за това.
Така че, Добро утро, О′ле отвори очички, измий ги с бистра студена водица, благодари, че я имаш на едно протягане разстояние – чудото на нашето хилядолетие. Но до кога ли? О теб зависи! Вярата мести планини, действията още по-успешно.
Стига сме чакали някой да ни „оправи”!
Идеи имаме, ръце имаме, ентусиазмът ни е безкраен.
Светът е наш и ние сме негови – нека го пазим. И Водата, и Гората, и Земята и Въздуха.
Как ли? Спри излишното разточителство! Оценявай малкото, което имаш, за да осъзнаеш колко си богат в двйствителност.
А конкретно? Пести водата вкъщи, като монтираш разпръсквател на смесителите; спирай кранчето докато си миеш зъбите и насапунисваш чиниите; сложи регулируем бутон на тоалетното казанче; взимай душ вместо да пълниш ваната; пускай пералнята, едва когато се съберат достатъчно дрехи; ако не са много мръсни, използвай икономична програма; събирай дъждовната вода, която може да използваш за поливане на градината или за измиване на автомобила; използвай хотелската кърпа и хавлия, докато си на почивка няколко пъти; ако забележиш повреда във водоснабдителната мрежа, сигнализирай незабавно и най-вече споделяй с близки и приятели, за да се погрижим всички заедно за нашето общо благо.
Свърши времето на дефицитите, сега всичко е в изобилие – най-вече Човещината.
Започвам от Днес, творейки светлото бъдеще.
„О, Нептуне, разказвай моята, нашата човешка история на идните поколения, защото аз ще се погрижа за могъществото на твоето царство, в което и аз живея! Амин!”
