Моята река

В моето семейство сме потомствени риболовци. Всички ловят риба - дядо ми, баща ми, неговия дядо, вообще всички мъже в семейството сме запалени риболовци. Аз още от много малък си спомням как ходехме за риба. Обикаляхме всички места по язовир Искър, след това по течението на реката та чак до устието където Искър се влива в Дунав край  Байкал. Общо взето аз пораснах около тази река и за това си я наричам моята река. Не, че в нея има нещо мое, ама аз си я обичам и така я наричам.

Много обичам когато вечер на брега на реката запалим оган и седнем около него и  дядо да започне да разказва за неговите рибарски приключения. То да ви кажа май другите много не му вярват. Разправят че дрънкал рибарси лакардии, но аз му вярвам. Той много ми е разказвал къде и какви риби е ловил. Знам на изуст всичките му рибарси истории. Дори  понякога  сънувам как с дядо хващаме двадесет килограмови сомове . От тези истории не всичко ми е ясно но  едно вообще не мога  да разбера, защо моя дядо не може и сега да лови такива риби? Защо с часове виси за една две малки рибки с които не може да нахрани и котката в къщи? Вероятно защото е вече стар и не може да лови риба. Този въпрос не ми дава мира и аз непрекъснато задавам въпроси. Защо преди са ловели такива големи риби? Защо когато преди са ходели на излет, освен  че са ловели риба  и са се къпали в Искъра? Това с къпането много не го разбирам защото според мен от тази вода ще излезеш по мръсен, но  той казва ,че тогава водата не е била толкова мръсна. Не знам, може и така да е било. Въпроса е защо сега реката всеки ден сменя цвета си като хамелон и защо в нея рибата намалява. Защо моята река умира и се превръща от моята река, в  мъртвата река.

С баща ми и дядо ми сме обходили цялото течение на реката и това което се вижда  е голямата мръсотия на всякъде. До всяко населено място има сметища в близост до реката. Безброй тръби от канализация се вливат директно в реката. А реката мирише и то много лошо мирише сякаш е болна. А може наистина да е болна. Аз не знам от какво боледуват реките. Аз не знам точно какви доктори ги лекуват, но май моята река  е оставена сама да се оправя. Спомням си разказите на додо за незабравимите преживявания около тази река и си мисля, дали реката е същата, дали дядо е стар и не си спомня добре или има нещо друго което аз все още не разбирам.

Няма значение къде е истината, въпроса е, че моята река вече не е реката от приказките на дядо. Тя вече е друга река, много по-мръсна и непривлекателна.

В училище по "Човек и природа" учехме за това как река Искър се влива в Дунав,  а Дунав се влива в Черно море, а водите от Черно море отиват в световния окен. Добре, щом е така, значи тази мърсотия стига до Дунав и от там в Черно море, а уж сме туристическа държава. Има нещо което не разбирам. От една страна се инвестира в туризъм, строят се хотели , а от друга срана никой не разбира, че никой няма да отиде  да почива в тази мръсотия. Значи дядовата приказка може да има и продължение. По времето на дядо е имало чиста река, в която е имало много риба. Тя се е вливала в една друга чиста река Дунав, а река Дунав се е вливала в едно по чисто море и така се е развил туризма. Сега имаме една много мръсна река, която се влива в една още по мръсна река, а тя се влива в едно умиращо море, което ще прогони туристите от нашето черноморско крайбрежие.

Не искам да мисля как би звучала приказката която вероятно аз ще разказвам на моите  деца и внуци, но искам да вярвам, че тя ще бъде като приказката на дядо за чистата река с много риба и весели хора около нея, които да разказват рибарите си лакардии. Искренно се надявам моето есе да бъде прочетено от хора на които им пука каква приказка ще разказват на своите деца и внуци и да видя моята река чиста, като в дядовата приказка.