... Много разчитаха българските политици на това, че национализмът ще запълни постприсъединителния идеологически вакуум. Само че там, където зад фантасмагориите няма реални социални практики, ресурсът бързо се изчерпва. Превръщането на ДПС в боксова круша практически от всички играчи показа само едно: че имат българските граждани за идиоти.
Или вземете активната (предизборна) разработка на фракция "Държавна сигурност" в БСП по защита на костите в Батак: резултатът беше, че на европейските избори там спечели "Атака", на местните - ДПС!
Въпросът с нацията не е просто емоционален. Въпросът е в това ще имат ли дългосрочен хоризонт действията ни. Например инвестиция в образованието неминуемо ще се възвърне многократно, само че след време.
Краткосрочният интерес на бизнесмена е да завърти парите в борсата, да купи и продаде хотели на морето, такива работи. Стабилна, сериозна индустрия може да се изгради само ако се ангажираш дълготрайно с мястото. Това пък значи, че трябва да повярваш в него, а подобна вяра с ниски данъци и слободия не се изгражда.
По същия начин стоят нещата и при плочкаджията, при медицинската сестра: нещо трябва да ги задържи тук, нещо повече от парите, които им предлагат в Англия. И това със сигурност няма да са конските опашки на прабългарите, пресъздавани от Живковите суперпродукции, или съвременните тв викторини.
Това, което може да накара хората да инвестират усилия в нацията днес, е някакво усещане за справедливост, някакви форми на солидарност - а като че ли тъкмо тези неща днес са по-далеч от всякога.
Стигнахме дотам американският посланик, пратеник на едно републиканско правителство, да критикува БСП за недостатъчно социална данъчна политика!
Въпросът значи вече не е в лявото или в дясното, въпросът е в това дали изобщо ще имаме модерна държава или не.
А редовият гражданин си казва: "Те правят данъчни подаръци на Васил Божков, а аз ще ходя да събирам боклуци по Витоша!" и след това им тегли хубавата традиционна българска майна.
