Ядем кебапчета с кости от свински глави и с набухватели. Това е поредното скандално твърдение за качеството на българските хранителни продукти, което направи секретарят на Федерацията на потребителите Павел Кърлев в интервю за в. "Новинар".
Според него в момента производителите влагат всичко друго освен месо или мляко в крайните продукти, който вече не могат да се нарекат например сирене и кисело мляко, а само "млечни продукти".
"Например колбасите се пълнят с различни субпродукти. Статистиката сочи, че внасяното у нас месо е в пъти по-малко от влаганото в колбасите. В България се внасят много субпродукти като кости, обрезки от кости, свински глави и др. При нас постъпи сигнал, че в кебапчетата има кости", разказва Кърлев.
При проверка производителите обяснили, че при преработката на месото не са могли да изчистят костите от свинските глави. В месните продукти се влагали и набухватели, които след термична обработка ги уголемяват. Потребител се оплакал, че на път за София се отбил в крайпътно заведение, където му сервирали
кебапчета колкото лимонадено шише
Много потребители са сигнализирали и за странна миризма на риба и други неспецифични неща при термична обработка на олио. При проверка на 14 марки се оказало, че по-голямата част от производителите използват соя и рапица вместо слънчоглед заради по-ниските им цени. Само две фирми използвали 100 процента слънчоглед.
Макар в този случай да няма опасност за човешкото здраве, на етикета не е изписано, че олиото е произведено и от други маслодайни култури, което заблуждава потребителите, подчертава Кърлев.
Секретарят на Федерацията на потребителите напомня отново, че сиренето, произвеждано от палмово масло и кондензирано мляко, може да бъде опасно за здравето. "То може да се влага в продуктите, но в определени количества, тъй като съдържа мазнини и ако се консумира всекидневно, става канцерогенно".
Според изследване от 1999 г. на мазнините на българския пазар всички маргарини са се оказали със завишено съдържание на опасните мазнини.
Тогава писахме писма до земеделското и здравното министерство и те ни отговориха, че били затворени няколко предприятия за производство на маргарини, но не и тези, за които бяхме алармирали, разказва Павел Кърлев.
Според него проверките за съдържанието на продуктите от Националната ветеринарно-медицинска служба и от Националната агенция по приходите са
"поредната фиктивна проверка"
"В началото от институциите твърдяха, че суровините, които се влагат в продуктите и не са описани на етикета, ще се изземват и унищожават. Оказа се обаче, че това няма да се прави и няма да има анализ на продуктите. Според нас проверката трябваше да започне по обратния ред - да се направи преглед на техническите документи, които някой е утвърдил", подчертава секретарят.
"Хората, които сега настояват да се възстанови Българският държавен стандарт за производство на сирене, са същите, които преди повече от 10 години поискаха той да не бъде задължителен, а пожелателен.
Автоматично и документите за технологията на производствения процес станаха търговска тайна. Производителите се оправдаваха, че рецептата за този продукт е фирмена тайна. Това отвори възможността да се влагат в сиренето какви ли не продукти, които само чрез изследване може да докаже, че съществуват", подчертава Кърлев.
