Д окато Великобритания се подготвя за дългоочаквания преход към епохата след Тони Блеър, около курса на бъдещото правителство са ясни малко неща.
Министърът на финансите Гордън Браун - силният коз на лейбъристите, който е сочен за наследник на премиерския пост, - държи обществото в неведение дали е привърженик на приемствеността или на промяната.
Критиците твърдят, че обвързаността му с политиката на настоящия лидер, вкл. по войната в Ирак, означава, че той ще получи почти непоносимо политическо наследство.
56-годишният Браун, смятан от мнозина за най-успешния финансов министър в новата британска история, не дава сигнали в коя посока ще поеме.
Той със сигурност ще вземе предвид проучванията на общественото мнение, които сочат, че над 50% от избирателите искат окончателен разрив с политиката на Блеър, и ще се съобрази с нарастващото недоволство в Лейбъристката партия (Labour.org.uk) и обществото като цяло от човешката и финансовата цена на войната в Ирак.
Браун, макар и близък съратник на Блеър в проекта му за "новия лейбъризъм", е смятан за по-силно свързан с традиционното "социалистическо" крило на партията и мнозина от разочарованите от "президентския стил" на Блеър ще се надяват, че гласът им ще се чуе отново.
Евентуалният бъдещ лидер обаче вече намекна, че
не желае Лейбъристката партия да завие наляво
Той даде ясно да се разбере, че е против връщане към враждебната към бизнеса централизация и подкрепя запазването на британската независима ядрена възпираща сила.
По отношение на Ирак обаче се предполага, че Браун ще изготви график за изтегляне, като се подчини на желанията на мнозина в своята партия и в страната изобщо.
Анализаторите също така смятат, че Великобритания ще трябва да промени баланса във външната си политика между САЩ и Европа след близкото сътрудничество на Блеър с президента Джордж Буш.
"Който и да е министър-председател в обозримо бъдеще повече няма да има безусловна подкрепа за инициативите на САЩ във външната политика, категоричен бе експерт.
Различните отношения със САЩ неизбежно ще имат последици и за ролята на Великобритания в ЕС, смятат анализатори.
По-близките отношения с Европа
са не само изискване на британската външна политика - вероятно и бъдещите американски президенти ще предявят същото изискване към Великобритания, прогнозира наскоро водещ мозъчен тръст.
Освен това вероятно бъдещите американски правителства ще искат Европейски съюз, което способен да даде реален принос за световната политика и сигурност, а Великобритания би могла да играе важна роля в осигуряването на такава подкрепа от ЕС.
При все това скептичната позиция на Браун към ЕС - и по-специално отхвърлянето на еврото - прави трудно за европейските партньори на Лондон да възприемат страната насериозно.
Той неизбежно ще бъде свързван с управлението на Блеър, а освен това е чакал толкова дълго да поеме властта, че това може да съкрати престоя му на премиерския пост, прогнозират още наблюдателите.
Консерваторите (Conservatives.org), които дишат във врата на лейбъристите с комфортната преднина от 10 пункта в националните проучвания на общественото мнение, вярват, че разликата може да се увеличи още под ръководството на Браун, което би принудило бъдещият лейбъристки министър-председател да свика избори може би по-скоро, отколкото би искал.
