О бектите на културата - музеите, училищата по изкуства, сценичните пространства, библиотеките, с много малки изключения, са в изключително тежко състояние и затова един от основните приоритети пред мен е в бъдещия бюджет да има повече средства за капитално строителство, заявява министърът на културата Стефан Данаилов.
В интервю пред генералния директор на БТА Максим Минчев той подчертава, че е редно българската култура да има поне малко повече средства от даваните сега 0,6% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Малко са и средствата, които общините могат да отделят за култура, тъй като получават недостатъчно от държавния бюджет, добавя министърът.
Доскоро депутат от левицата със славата на кинозвезда, сега той се надява да срещне разбиране от кабинета и да получи увеличение в бюджета на културата.
За приетия на първо четене в предишния парламент законопроект за меценатството Данаилов казва, че има още много работа и това е тема, по която трябва да има политическо решение на уптравляващата коалиция.
Министърът е категоричен, че т.нар. проект "Български Лувър" (сградите около Галерията за чуждестранно изкуство) не може да се реализира заради погрешно планиране и лошо изпълнение на вече извършените технически работи.
Има проявена огромна немарливост, да не кажа и по-остри думи, категоричен е той.
За по-важна, неотложна задача той посочва изграждането през следващите две години на
хранилище за фондовете на Българската национална филмотека.
Попитан за приватизацията на киностудия "Бояна", министърът казва: "Становището на гилдията не е далеч от първоначалната ни идея: да се търси стратегически инвеститор, който да развива киното, от една страна, и от друга, да има гаранции за българското кино, въобще за България, че тази земя, която притежава заедно със сградния фонд на "Бояна филм", ще работи по предназначение, а няма след известно време да се превърне в
какво ли не.
Като имаме предвид какво се случи със "София филм" (киносалоните в столицата) и с цирка, с приватизирането, разпродажбите и изчезването на тези бази след това, ние всички с основание се тревожим.
За киноцентъра в момента върви процедура, но от разговорите, които и аз съм водил с Агенцията по приватизация,
по-редно е да се започне нова процедура именно с по-големи гаранции.
Скоро бях поканил представители на гилдиите, които бяха изпратили писмо до мен и до премиера, и дълго и нашироко отново обсъждахме тази тема. Изводът, че можем да бъдем по-сигурни, ако се отиде на варианта за концесия. Защото явно не сме удовлетворени и спокойни от този начин на приватизиране, който върви в момента.
"Бояна филм" трудно може да остане държавна, защото са необходими огромни средства, за да бъде обновена технически, да може наистина да привлича световни фирми за кинопроизводство.
Аз не мога да съм неутрален, когато също се опасявам, че тази прекрасна база на българското кино може да бъде превърната в нещо друго. Колкото и да се опитвам като министър да бъда неутрален, тъй като аз не защитавам една или друга фирма, а каузата на българското кино, не мога да не се съобразявам и с настроенията на хората, с които ми е минал животът. А моят живот е бил там, горе, в Киноцентъра.
Ние имаме проблеми, преди всичко със земята. Освен тези 330 декара, които са в територията на самата "Бояна филм", има още 600 декара, като част от тях вече са застроени. Трябва да уточним границите на земята. Но как, когато още няма яснота за това, какво имаме като карта и територия, какво е реалното положение...
Това са неща, които в момента се опитваме да решаваме, тъй като процедурата е много бавна, много трудна. Сделката не бива да стига докрай, защото утре може и тази земя да тръгне нанякъде.
Дълъг и труден разговор, но трябва да се намери решение. Като това не бива да прозвучава, че в България, ето, виждате ли, не вървят добре процесите на приватизация. Много чувствителна и болна тема, но пък доброто е, че отделните мнения на кинаджиите се обединиха в едно", отбелязва министърът на културата.
Един от първите закони, по които той ще започне работа в министерството, е за паметниците на културата. Сегашният е от 1969 г., с някои промени, прекалено е остарял, напомня министърът.
Според него политиката на държавата към културните центрове в чужбина никак не е била добра. Данаилов дава примери с положението в Прага, Берлин, Скопие, както и с Москва, където сградата е собственост на софийската община и се твърди, че тя иска да я продаде на частно лице.
