С пиране за преработка и повторно обявяване на два търга, обявени от Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и МОН, поиска на специална пресконференция браншовата асоциация БАИТ (BAIT.bg), обединяваща повече от 200 ИТ компании, работещи у нас.
Първият търг се организира в МДААР с наименование "Доставка и изграждане на интеграционна система за електронното правителство", докато обществената поръчка в МОН е за доставка на по 3000 броя преносими компютри, 2000 мултифункционални устройства и 2000 прожектора.
Документите на двата включили се в надпреварата консорциума бяха отворени във ведомството тази седмица, като в единия водещ доставчик е "Хюлет-Пакард", а във другия - "Сименс".
Нашата цел е тези проекти да не се провалят, както досега се случва с плановете за "електронно правителство", така и с тези, свързани с обучението на нашите деца, се казва в декларацията от управителния съвет на асоциацията.
Според представителите на БАИТ проблемите и изграждането на електронното правителство засягат директно членовете на асоциация, които притежават "огромно технологично ноухау, базирано на натрупания практически опит в изграждането на подобни системи в държавната администрация".
В момента се харчи огромна сума - 6 млн. лв., като тези средства ще бъдат усвоени, без системата да заработи, категорични са от БАИТ.
"Моралът изисква държавата да се допитва до бизнеса, а държавната администрация не желае да вземе мнението на бизнеса. Това не е допустимо", заяви председателят на УС на БАИТ Златко Златков.
БАИТ не защитава корпоративни интереси, тъй като членовете на организацията са остри конкуренти помежду си, а това изключва лобиране в полза на един или друг член, увери той.
Конкретните обвинения за търга в МДААР са, че харуерната част от поръчката е прекалено точно дефинирана, т.е. е написана така, че само един производител да отговори на всички изисквания. Само името на производителя не е написано с големи букви, коментираха от БАИТ, визирайки предложението на "Хюлет-Пакард".
Според представителите на асоциацията по-съществено е, че втората част от поръчката - за софтуера - е дефинирана прекалено неясно и не може да бъде реализирана в искания от ведомството срок - 11 месеца.
"Грешките в документацията са многобройни, преписвани са цели брошури. А такъв търг трасира пътя на е-правителството за дълги години. Според нас е безпредметно похарчването на голяма сума пари и нищо да не се случи. Трябва да се вземе мнението на бранша", допълни Пламен Чирипов от "Аксиор".
Отговорът на МДААР
На специална пресконференция министър Василев, който дойде заедно с целия си политически кабинет и четиримата зам.-министри, отхвърли обвиненията на асоциацията.
Той изказа тезата, че "малка част от хората в БАИТ се опитват да участват в писането на възложения за обществени поръчки, което не е редно. Конкретни среди имат интерес от провал на е-правителството", заяви министърът, без да уточни кои са те и дали има политически мотив в това.
"В България няма нищо реализирано в областта на е-правителството. Не можем да си позволим да провалим този търг. В него се включиха два консорциума, в които участват девет компании, а някои от тях членуват в БАИТ.
Преди 24 часа отворихме офертите на двата консорциума и поехме ангажимента при отваряне на ценовите оферти да има същата публичност", каза министърът.
Според зам.-министър Неделчо Неделчев всички големи производители отговарят на изискванията на хардуерните системи, изискванията за годишен оборот се покриват от поне 10 български фирми, а като сложност на софтуерните решения в света има над 10 производители.
ЗОП е в основата
Според Йордан Кисьов от "Риск електроник" причините за непрекъснатите скандали, съпътстващи търговете за ИТ техника, се коренят в Закона за обществените поръчки, който след измененията се е влошил.
"Отговорностите отидоха при изпълнителя, а всички права - при възложителя. За да се проведе търгът, вече е достатъчно да има само една валидна оферта, докато в предишния вариант се искаха поне три.
Вече можеш да участваш официално в писането на тръжното досие и след това да участваш в търга, докато преди това бе забранено", каза Кисьов.
Според него трябва да има контрол върху заданията, тъй като често заданието е едно, в офертата пише второ, а изпълнението е трето.
Сметната палата може да провери само дали е имало търг или не, дали има един документ или не, но не може да провери по същество дали са доставени исканата техника или други специфични нарушения, обясни Кисьов.
Конкретните обвинения на асоциацията във връзка с двата търга са:
* Модификациите на ЗОП след 2001 г., с които вместо да се защитават интересите на обществото като цяло, (т.е да се балансират отношенията между възложител и изпълнител), по същество се дават неограничени права на възложителя. Този факт създава предпоставки за развихряне на нови корупционни практики.
* Липса на достатъчен административен капацитет в държавната администрация за професионално и безпристрастно изготвяне на заданията за конкурсите. Като резултат възникват напрежения както при самия конкурс, така и при изпълнението на проектите.
* Липса на текущ административен и обществен контрол върху изпълнението на конкурсите. Ако се приеме предложението на БАИТ за създаване на регистър на работещите приложения в държавната администрация, ще бъде установено колко много конкурси са завършили без резултат, а средствата за тях са изхарчени.
* Липса на сътрудничество с българската информационна индустрия на ниво браншови организации. За всички държавни чиновници, които искат да похарчат ефективно парите на данъкоплатците, е задължително да синхронизират усилията си с БАИТ, за да си гарантират одобрението на бранша, избягване на скандалите и ефективно работещи решения.
Исканията на асоциацията
БАИТ предлага пакет от мероприятия като:
- Промени в действащия ЗОП,
- Експертно участие в подготовката, провеждането и контрола по изпълнението на търговете в ИТ бранша,
- Сътрудничество с всяка държавна и/или друга институция, (правителство, прокуратура, неправителствени и др. организации), която се захване сериозно с разчистване на създадените и за съжаление добре вкоренени в обществото корупционни практики.
- Консултантска помощ по проекти.
- Разработки на информационни стандарти.
- Разработки на комуникационни стандарти за обмяна на данни между информационните системи в държавната администрация.
- Сертификации и обучение на кадри на държавната администрация.
