Б ългарската държава спечели най-значимия правен спор в своята история. Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон отхвърли изцяло исковете срещу страната на "Плама консорциум лимитид" за над 300 милиона долара като неоснователни.
На 19 август 2003 г. "Плама Консорциум Лимитид", дружество учредено в Кипър, заведе дело срещу Република България пред арбитражния съд към Международния център.
"Плама Консорциум Лимитид" е станало мажоритарен собственик на "Нова Плама" АД (с предишна търговска фирма "Плама"АД) и на петролната рафинерия в Плевен през 1998 г. като е заместило "Евроенерджи холдинг" ЕООД като купувач по приватизационния договор.
В момента на заместването "Плама" АД е било в открито производство по несъстоятелност. След придобиването на "Плама" АД от "Плама Консорциум Лимитид" производствената дейност на рафинерията е възобновена за кратък период и производството по несъстоятелност е прекратено с приемане на оздравителен план.
През декември 1999 г. производствената дейност в рафинерията е прекратена окончателно. През 2006 г. "Йорсет Холдингс България" ЕАД и "ДЗИ Банк" АД, в качеството им на кредитори на "Нова Плама" АД, са поискали възобновяване на производството по несъстоятелност поради неизпълнение на оздравителния план.
На 19 май 2006 г. производството по несъстоятелност на "Нова Плама" АД е възобновено, дружеството е обявено в несъстоятелност и активите на дружеството са продадени чрез публичен търг на "Хайуей логистик център" ЕООД.
В иска си срещу България "Плама Консорциум Лимитид" твърдеше, че държавата е нарушила стандартите за защита на чуждестранните инвестиции, определени в Договора за енергийната харта и някогашния Договор между правителството на Народна Република България и правителството на Република Кипър за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
По-конкретно, "Плама Консорциум Лимитид" твърдеше че:
- България, в противоречие с уговорките в приватизационния договор и Конституцията на страната, е изменила дискриминационно Закона за опазване на околната среда и по този начин неправомерно е обременила "Нова Плама" АД с парични задължения за отстраняване на стари екологични щети;
- Република България е допуснала извършването на множество закононарушения от страна на съда и синдиците на "Нова Плама" АД по време на производството по несъстоятелност през 1998-1999 г.;
- Република България не е оказала необходимата защита на "Нова Плама" АД по време на стачка и блокада, организирани от работниците на рафинерията;
- Република България е имала данъчно и счетоводно законодателство, несъответстващо на международните стандарти, не е предприела своевременни мерки за неговото коригиране и поради това "Нова Плама" АД е трябвало да заплати данък върху положителния финансов резултат, получен при счетоводното отразяване на приетото с оздравителния план разсрочване на задълженията на дружеството;
- Република България, в нарушение на Конституцията и законите на страната, е приватизирала пристанище "Петрол-Варна", новият собственик "Петрол" АД е отказал достъп до него на "Нова Плама" АД и поради това дружеството не е имало възможност да доставя суров петрол за рафинерията;
- Република България е упражнила незаконен натиск над държавната банка "Биохим" АД, основен кредитор на "Нова Плама" АД, да не вдига ипотеката върху рафинерията и да не сключва споразумение за дисконтирано обратно изкупуване на дълга на дружеството;
- Република България противозаконно е дискриминирала "Нова Плама"АД като не е третирала еднакво дружеството и основния му конкурент, "Лукойл" АД, и е предоставила множество преимущества на последното.
Според "Плама Консорциум Лимитид" посочените нарушения, както поотделно, така и като комбиниран ефект, са довели до унищожаване или експроприиране на инвестицията му в страната. Поради това "Плама Консорциум Лимитид претендираше обезщетение в размер на 280 милиона щ.д. заедно със сложна лихва.
"Плама Консорциум Лимитид" също така изпрати множество оплаквания и обвинения срещу България до Европейския съюз и НАТО.
Делото беше разгледано и решено от арбитражен трибунал на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, който според "Глобъл арбитрейшън ревю" е съставен от изтъкнати международни арбитри.
След представянето на четири писмени защити от всяка страна и две процесуални заседания, на 27 август 2008 г. арбитражният трибунал постанови решение по съществото на спора изцяло в полза на България.
Трибуналът постанови, че "Плама Консорциум Лимитид" е придобило акциите си в "Плама" АД чрез измама.
Дружеството е излъгало Агенцията за приватизация,
която е следвало да даде разрешение за прехвърлянето на акциите, че чрез него те ще бъдат придобити от консорциум, състоящ се от швейцарското дружество "Андре и Сие" и норвежкото дружество "Норуиджън Ойл Трейдинг", а в действителност собственик на "Плама Консорциум Лимитид" е бил френският гражданин Жан-Кристоф Вотрен.
Освен това арбитражният трибунал постанови, че дори и ако се приеме, че "Плама Консорциум Лимитид" има правомерно придобита и защитена от международното право инвестиция, исковете на дружеството срещу България са напълно неоснователни и поради това ги отхвърля изцяло.
С решението си арбитражният трибунал също така осъжда "Плама Консорциум Лимитид" да заплати на Република България значителна част от разноските по делото.
Решението на арбитражния трибунал е голям успех за Република България. В международните инвестиционни арбитражи трибуналите рядко се произнасят по съществото на спора след като са решили, че инвеститорът и инвестицията не се ползват със защитата на международното право и рядко присъждат разноски на успялата страна.
Освен това с него окончателно се отхвърлят дългогодишни неоснователни и злонамерени обвинения срещу нашата страна и се потвърждава доброто й име и репутация в международните среди.
Решението показва, че Република България не само не е извършила нарушение на международното право, но е създала благоприятни условия за чуждестранните инвестиции.
С оглед на размера на спорния материален интерес и своята фактическа и правна сложност това дело е
най-значимият международен правен спор в историята на Република България.
По него бяха събрани и проучени повече от 70 000 страници документи, бяха представени над 1000 страници писмени защити, 20 експертни становища, 40 свидетелски декларации, 1500 писмени доказателства и бяха пледирани и разрешени множество от най-важните и актуални въпроси на международното инвестиционно право.
Това е първото арбитражно дело, разгледано от арбитражен трибунал на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, по което се постановява решение по същество въз основа на Договора за енергийната харта.
То беше следено с голяма внимание и обстойно коментирано в международните арбитражни среди.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, който се занимава с този проблем от 2001 г. до тази пролет, когато свидетелства по делото във Вашингтон, подчертава в специално съобщение, че
особена заслуга за успеха
имат юристът от Министерството на финансите Иван Кондов, както и Каролин Лам, Пол Фрийдланд, Аби Коен Смътни, Джонатан Хамилтън и Франк Васкес от адвокатско дружество "Уайт енд Кейс", а също така и Лазар Томов от адвокатско дружество "Томов и Томов".
