Президентът констатира и наличието на нов политически климат, наложил се след 2001 г., за което заслуги имало и това управление. Той изказа безпокойство от апатията, което според него се дължи на голямото политическо роене и на това, че хората не виждат в политиката средство за решаване на проблемите си. Според него ако местните органи на властта имат повече права, активността на избирателите ще е и по-голяма.
Към политически партии от дясното пространство (около СДС, СДС и "Гергьовден") според БНР са били адресирани думите на Първанов относно "опитите за реидеологизация" на резултатите от изборите и за вкарването на риторика от началото на прехода. Към НДСВ пък била отправена репликата, че е неприемливо в разговори за реални проблеми да се издигат лозунги за разбиването на двуполюсния модел.
Вероятно намек за това дали трябва да има ремонт на кабинета може да се открие в твърде деликатно намекнатото от Първанов, че капитанът на отбора, тоест премиерът, е човекът, който да реши това, но би могло и нямало да е лошо да има евентуално експертно засилване на правителството, коментира БНР. Иначе президентът направил голям комплимент на кабинета "Сакскобургготски", като заяви, че той работел добре.
За първи път Първанов, без да назовава името на Румъния, изрази тревогата си от това да не бъде променено обещанието за индивидуален подход по отношение членството на България в ЕС и да не се наложи страната ни да забави своето присъединяване в изчакване на някоя друга кандидатка.
Предлагаме ви пълния текст на президентското изявление пред журналистите:
Уважаеми г-жи и г-да,
Местните избори 2003 бяха свободни и демократични, без познатия от други години административен или под друга форма натиск. Това за сетен път потвърждава, че след 2001 г., с усилията на сегашното управление и на други основни политически фактори, беше създаден нов политически климат. Характерът на кампанията, провеждането на изборите затвърдиха извода за необратимостта на демократичния процес в България.
Искам да изкажа своята благодарност към всички, които превъзмогнаха колебанията и гласуваха; да изразя надежда, че урокът, даден от негласуващите, ще бъде правилно разбран от всички политици и държавници.
Бих искал да благодаря на всички, на чиито усилия дължим нормалното протичане на изборите - на членовете на избирателните комисии, служителите на МВР, на хората от централната и местна администрация.
Честито и успешен мандат на новоизбраните кметове и общински съветници. Вярвам, че ще запазим и ще развием взаимно уважителния диалог, който съществуваше и досега между президентската институция и местната власт.
И на тези избори сме свидетели на тенденцията за стабилизиране броя на избирателите около ниски стойности. Без да драматизирам излишно, трябва да споделя безпокойството на политическите коментатори от факта на задълбочаващата се през годините апатия, изразена сега в ниския процент на гласували и големия брой недействителни бюлетини.
Апатията, разбира се, е свързана с фрагментаризацията на политическото пространство, с това непрекъснато, често пъти и безпринципно роене. Но трябва да видим не само моралните и политическите, но и социалните корени на това тотално дезинтересиране на хората от изборите. Хората все по-малко виждат в политиката средство за решаване на проблемите им. Не е преодоляно усещането, че държавата, институциите не защитават в достатъчна степен интересите на гражданите.
Има трайна криза на доверието към повечето институции, към редица партии и никой не бива да подценява този факт.
Не е вярно твърдението на един от ръководителите на управляващата партия, че негласуването е протест срещу досегашните общински управи. Повечето от кметовете бяха убедително преизбрани. И това е така, защото те се справят добре с проблемите, въпреки отсъствието на баланс между права и отговорности, въпреки че често са принудени да работят в условията на финансов недоимък.
Ще има повече избиратели на следващите местни избори, ако кметовете и общинските власти имат повече права.
От всички власти най-близо до гражданите е общината. Кметът, общинските съветници и администрацията са натоварени с отговорността, а и с очакването да решават най-непосредствените проблеми на хората. Затова смятам, че през първата година от мандата трябва да се формира принципно нова политика по отношение на местната власт - политика на реална, тоест не на думи, децентрализация на права и задължения.
И още нещо - по всяка вероятност финалната част от мандата на местните власти ще бъде във време на реалното ни членство в Европейския съюз, което налага активното привличане на местните власти в процеса на присъединяване към ЕС и подготовка на българските позиции.
Оценката ми за кампанията отчита някои противоречия.
Имаше добри, прецизно написани програми, но без достатъчно ясно откроени приоритетни ангажименти.
Позитивната кампания до първия тур трябва да се приветства, но на редица места тя беше доведена до крайността на отсъствие на реален политически и управленски дебат.
Най-неприемливото явление в тази кампания за мен са опитите за реидеологизация на политическия живот при обяснението на резултатите от първия тур и между датите на двата избора; извеждането на преден план на стари и нови идеологеми в последната седмица.
Твърде висока е - смятам - цената на един успех, ако той е постигнат с връщане на политическия дебат към началото на прехода. От друга страна, хората искат да им се закърпят улиците, да се оправят зелените площи, осветлението. А бяхме свидетели на това как политици на отговорни постове ги занимават непрекъснато с разбиването на двуполюсния модел - една нова идеологема.
Разбира се, сама по себе си тази полюсност в действията на някои партии и лидери, свеждането на аргументацията само до отрицанието е един немалък, уви траен проблем на българската политика.
Местните избори, уважаеми г-жи и г-да, показаха, че е налице криза на доверие към управлението, към властта. И никой не бива да размива отговорността си с тезите за криза в политическия елит, в политическата класа. Защото се вижда най-малкото, че добрите управленци събират и сега солидна подкрепа.
В обществото се създава впечатлението, че управляващата партия изчерпва своя потенциал. Необходимо е да се разсее усещането, че стабилността на изпълнителната и законодателната власт се крепи на липсата на ясно изразени и обосновани претенции на опозицията за предсрочни избори или пък на сериозните ограничения в механизмите за предизвикването на подобни избори.
Въпросът не е в това дали правителството, мнозинството ще изкара мандата си. Аз самият винаги съм бил за това. Но не мисля, че е много амбициозна целта просто да се удържи до края на мандата.
Проблемът е дали с доверието, което имат правителството и парламентът, ще могат да извървят най-сериозната част от пътя, който ни предстои до ЕС и НАТО, да реализират някои от най-непопулярните стъпки в реформите, забавени по едни или други обективни и субективни причини, в т.ч. и предстоящите тежки приватизационни сделки, промените в законодателството за съдебната власт.
Да вземем например темата за бюджета. За последните години, имам предвид не само мандатът на настоящото правителство, се наложи практиката да се прави, образно казано, "ленив" за изпълнение от страна на държавата бюджет и бюджет тежък за гражданите, за бизнеса, за онези, върху чиито плещи пада реалното изпълнение.
Друг е въпросът, че аз за сетен път ще обърна внимание върху неконституционния начин на разпределението на получения излишък на тези, ако се не лъжа, 890 млн. излишък от приходи за годината. Ако има такъв излишък, той трябва да се разпределя от българския парламент.
На България й е необходимо действено управление и ефективен парламент. Рисковете за стабилността могат да дойдат не само, а може би и не толкова, от радикализиране на политическата и гражданската опозиция, но понякога и от самите институции. Едно или друго бездейно ведомство може да създаде предпоставки за пълзяща дестабилизация, а това е проблем не по-малък от някои улични протести, каквито наблюдаваме в последните седмици.
Преди време, по повод на ветото за Закона за трансплантацията на органи, бях обвинен, че губя ценно парламентарно време. Аз бих искал сега да попитам - не е ли ясно, че целият досегашен ход на парламентарния сезон създава предпоставки за доверието в народното представителство. С всичко онова, което се случи - неритмичният начин на работа, неконституционният начин на приемането на законите, на гласуването и т.н.?
Местните избори, и последните години като цяло, разбира се, откроиха някои дефекти в политическия живот:
- проблеми с идентификацията на някои партии и коалиции;
- проблеми с организационното им функциониране;
- проблеми с финансирането на партиите.
Изборите, за съжаление, показаха, че повечето партии са слаби. И това вече не е само техен собствен проблем, но и проблем на държавата и управлението.
Това, че една партия - управляваща или опозиционна, се представя неубедително на избори и заради организационните си проблеми, естествено е неин вътрешен въпрос. Но това, че една управляваща партия, поради неразвита организационна мрежа, няма ефективни механизми за изработването и корективи на управленската си дейност - това вече е обществен проблем. Аз го поставям, защото всяко следващо управление, както виждаме от състоянието на основните партии, може да стане заложник на нерешени вътрешни проблеми, да пренесе тези проблеми в бъдещото управление, в управленската политика.
След този изборен резултат, при това състояние на управляващите и част от другите опозиционни партии, наистина могат да бъдат поставени под въпрос важни реформи в икономиката и в други сфери. А има проблеми, част от които аз споменах, които по никакъв начин не могат и не бива да бъдат отлагани.
За разлика от доминиращото мнение в коментарите аз бих казал, че оздравяването на политическия модел в страната минава през укрепването на партиите, не през игнорирането и отстраняването им.
Ключът не е в алтернативното поставяне на въпроса - или партии, или граждански структури, - а в осъзнаването на необходимостта от силни политически формации и силни граждански структури.
Няма да намалява ролята на партиите, но ще нараства значението на личностите. Партиите само ще спечелят, ако дадат шанс на професионализма, на силните експерти, а не само на онези, които мислят за честта на партийния пагон.
Пъстрите, шарени откъм партийно представителство общински съвети са само поредният знак, че ще се засилва ролята на консенсусния тип политици и на коалициите - разбира се, не като самоцел, а при ясни, публични ангажименти и принципни отговорности.
Необходими са промени в Закона за политическите партии, в законодателната база за изборите, за създаването на ефективни критерии за отсяване на плявата в българското политическо пространство.
Що се отнася до темата за финансирането на партиите, продължавам да настоявам и за съответната законова регламентация, но и за създаването на специална служба за борба с корупцията по високите етажи на властта.
Смятам за необходимо парламентът да разшири и развие действащите законови постановки за ограничаване зависимостта на политическите партии от капитал с неясен произход, за премахване на корупцията и за пресичане на възможностите партиите да се облагодетелстват за сметка на обществото чрез държавни или общински предприятия.
Трябва да се премахнат възможностите за заобикаляне на законовите изисквания чрез фондации и сдружения с нестопанска цел.
Сегашният Закон за политическите партии не предвижда санкции за ръководства на съответните партии, допуснали нарушение при набирането на финансови средства. Законодателят трябва да запълни тази празнина.
Може да се възприеме например едно предложение, принципът от Закона за административните нарушения и наказания (ако се не лъжа, чл.21) - неправомерно придобитите средства да се конфискуват в полза на държавата.
Трябва да има по-голяма публичност в отчетите на политическите партии и в същото време техните ръководства да са административно-наказателно отговорни за допуснатите нарушения.
И накрая, уважаеми г-жи и г-да, понеже бих могъл да предвидя някои от възможните реакции на тази изразена моя позиция, още повече, че през сезона бяха изказани подозрения, обвинения, че чрез една или друга своя позиция, в т.ч. и чрез налагане на вето, аз се стремя към промяна на формата на управление в посока към президентска република, искам да кажа следното:
Първо, нека някои депутати да не плашат хората с президентска република. Нека да не превръщат това понятие в мръсна дума. Тази форма е доказала своята жизненост, своята ефективност в много от водещите европейски и световни демокрации.
Второ, ако или когато аз реша да се изкажа в полза на президентска република, няма да го направя полугласно, под сурдинка. Свикнал съм да поставям откровено своите позиции. Винаги съм работил честно за парламентарния характер на Републиката. Това обаче не означава, че ще си затварям очите пред проблемите, които поражда работата на една или друга институция.
Впрочем, на финала на предизборната кампания се чуха предложения от някои политически сили за възобновяване на дебата по бъдещите промени в конституцията - промени, които предстоят във връзка с членството ни в ЕС. Аз наистина смятам, че в една такава дискусия спокойно и аргументирано, предвид на достатъчното време, с което разполагаме, докато се приемат такива промени, трябва да се прецени кои от постановките на конституцията са изиграли вече своята роля, кои не са проработили достатъчно. Подобен дебат не може да подмине промените, които биха произтекли от оценката за ефективността на институциите и на политическата ни система.
Аз съм за реформиране на сегашната политическа система, но съм още повече за стабилност в промените, които ни предстоят.
Благодаря за вниманието!
