Мечтая, да бих могла...

В�я �ях обявата за конкурс за есе на тема „Екомания" няколко минути след обявяването й на страницата на Vesti.bg. Прочетох условията и започнах мислено да разсъждавам по зададената тема.Дните минаваха, прочетох някои от есетата - различни както и самите творци, но имаха едно общо - болката, негодуванието, безсилието и ред такива мрачни чувства, че нещата се изплъзват и сякаш нищо неможе да спре това, което е започнало някога, отдавна.

Със сигурност няма да напиша нещо много по-различно от „братята си по перо", но ще се опитам да сложа и аз „една тухла" върху градежа на по-доброто бъдеще на Планетата.Когато бяхме малки, прекарвахме лятото на Дунава. Мама ни разказваше, че някога, много отдавна, пиели вода от копито. Не в преносен смисъл, а наистина. По брега на реката следата от копитото се пълнела с ледено студена сладка вода, която извирала изпод земята. Навеждали се и пиели с наслада от самия извор.

Когато Дунав прииждал, сядали на брега и ловели сомчета с извита карфица, а дъното било осеяно с миди, които събирали, за да ги сготвят. Водата била толкова бистра, че дъното се виждало на пет-шест метра дълбочина.Всичко това е било някога, но не беше когато ние бяхме там. Винаги съм се питала защо и кой промени природата. Сега, когато вече разбирам повече, когато ставам свидетел на много „грозни" неща, съм сигурна, че корените на злото не се крият само в един човек, един град, една държава, а в световен мащаб.

Ето, например Дунав извира от планината Шварцвалд, Германия и минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Ако всяка една от изброените държави спазваше поне някакви екологични правила, реката и до ден днешен щеше да е кристално чиста, без болести и с много, много риба. Колко пъти в медиите са изнасяни факти за замърсени реки, земни площи, изсечени гори, запалени гори, застроени площи от Натура 2000, „която е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие".

Защо почти всички, прекрачили закона, остават ненаказани? Явно нещо в цялата система е сбъркано. И то в глобален мащаб! Ако обществото, целият свят, малки и големи, биха пожелали светът да се промени, той би се променил! Нито един човек, нито един град, нито едно правителство не би могло да постигне някакво равновесие в природата, ако това не стане в глобален мащаб! Някога и морето е било море.

Отивали хората на почивка и трябвало да изминат километри, за да стигнат до плажа, а сега можеш да си натопиш краката в морето от балкона. И тук има виновни, но ръката на закона е къса и не може да ги стигне. Престъпниците са толкова гъвкави и хлъзгави, че успяват да се изплъзнат от всякакво правосъдие. Законите се коват така, че да обслужват нечии интереси (е, не претендирам, че съм запозната със законовата уредба, но от моя и на моите връстници ъгъл нещата изглеждат така, което е много жалко). Бих предложила да не се приемат толкова много закони, които да обслужват все нови и нови интереси, а да се следват и изпълняват само най-правилните.

Всичко, което се случва, се случва под диктата на жаждата за пари и власт. Заслепението е толкова голямо, че всякакъв опит да се променят нещата отминава като слаб полъх на вятъра. Иска ми се този полъх да се разрази като буря и да помете някъде в дълбините тази ужасна жажда, която разяжда Вселената! Щастлива съм, че дори и като новородено, желанието да се промени светът към по-добро си проправя път и че то расте с моето поколение и ще продължи да расте, подкрепяно от нас с едно засадено дръвче, една нова градинка около нашия блок, една детска площадка, една оборка в нашата гора и още такива добри и благородни инициативи, които ще променят света около нас.

Пожелавам на правителствата от цял свят да си стиснат ръцете в името на бъдещето на Планетата и да покажат на нас, простосмъртните, че имат поне мъничко желание да ни измъкнат от надвисналия вселенски катаклизъм, спасявайки изстрадалата Земя от злото, което й причиняват в надпреварата за правото на притежание на нефтените кладенци, небето над нас и още...

Мечтая, да бих могла да променя света...