Мариус Куркински е свят за тези, които следят телевизионните му прояви, и за онези, които знаят наизуст някой от моноспектаклите му ("Дамата с кученцето" е изиграна на 300 пъти в България, като само за едно представление в Летния театър във Варна е гледана от 2 хил. зрители.), и за други, които го помнят още като Ромео в "Ромео и Жулиета" на Теди Москов. Имаше сцена, в която той неистово искаше да докосне, да се съедини в целувка със своята Жулиета - пътят към тази целувка бе дълъг и усложнен от неумели ръце и крака, препятствията правеха желанието изключително и едновременно трогателно-смешно в своята неопитност. Минават години и Артистът произнася пред стотици зрители "Евангелието от Матея". Минават още и той вече е "Самият човек" в спектакъла по Платонов, който накара тийнейджърите да се вслушат в текстове, които надали биха прочели без неговото посредничество.
Подобна форма на посредничество е и работата му като режисьор - този път в Народния театър "Иван Вазов". Мариус ще пренесе от XVIII-то столетие в наши дни "Кралят елен" - една от приказките на Карло Гоци, чрез които венецианецът развива традицията на комедия дел'aрте така, че я припознават най-радикални сценични експериментатори.
