Проблемът с парното е един от основните. Досега административната част, беше вързана към МЕИ. Те като се махнаха, всичко се разруши. Парното беше спряно, спукаха се радиаторите в Графичния кабинет - добре, че не стана по-голяма беля. Беше залят един от двата ни компютъра... А такова е положението и с НХГ - вчера видях за какво става въпрос. Отново са протекли таваните, капе върху безценни произведения на изкуството, водата се стича по кабелите, те са изключили електричеството, за да не стане по-голяма беля...
За всичко съм писал, предупреждавал. Тук, във вътрешния двор, ще стане като в Младежкия театър. Пълни се с вода, а те отстрани сложиха найлони. Глупости. Оттам водата навлезе в хранилищата, плъзнаха плесени и настана пълна трагедия. От онази страна, където двата покрива се събират, понеже медното покритие не е направено, все повече тече. И проблемите се задълбочават. Защото ако тази дупка продължава да стои, ако от едната страна покрива продължава да го няма и всичко се стича надолу, догодина проблемът ще е още по-страшен. Персонал не ни достига, а сега ни заплашва отново натиск за съкращения. Ако приемем, грях ни на душата. Един театър ако спре да работи, артистите ще намерят някакъв начин да се изявяват. Ако това се случи с един музей обаче, в който има произведения на изкуството от векове, при това те ако един път се съсипят, няма възстановяване, ще е просто абсурд. За дървената скулптура влагата и студът са много опасни. И не само - Джовани Росо е от 16 век, той е на дъска. Ние сега по начало трябва да направим една кампания, за да намерим някакви мизерни 5-6 хиляди лева, за да го спасим, да го поставим на скара и т.н. Но при тия условия ние не можем да го изложим, защото не можем да поддържаме нормална температура и влажност. Ами Гоа - дървена пластика, отгоре с бои и лакове, които като се олюпат един път, край.
Преди две години ни спряха парното поради неплатена сметка. Бяхме на косъм и електричеството да ни спрат. А е ясно, че ако спрат електричеството, оставаме без охрана, без сигнализация, без пожароизвестяване, без нищо... Тогава проблемът се реши все пак - мога да кажа, че госпожа Москова разбираше проблемите, тя идваше от Института за паметници за културата. И не само за парното, успяха да намерят пари да ремонтираме част от климатиците. Бяха работили 12 години без почивка...
