„Имало едно време един цар. Той имал трима синове. Единият бил задомен, другият — сгоден, третият — неженен. Когато остарял, царят повикал синовете си, па им казал:
— Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; ако е болен, ще оздравее. Който от вас ми донесе жива вода, той ще царува вместо мене...”
Така започва най-мъдрата народна приказка, която съм чела! Всички народни приказки са мъдри – едни повече, други по-малко, но „Жива вода” е най-мъдрата! В нея освен мъдрост за добро и зло, за смелост, братство и прошка, има и още една, по-голяма мъдрост – тази за водата! И тя е, че водата е жива! Наистина е жива! Учените казват, че от нея произлиза животът. Щом това е така, значи тя е неговата истинска майка. Ражда го и се грижи за него постоянно. Без нея животът просто би изчезнал. Така е! На планетата ни има живот, защото тя е в майчинската прегръдка на водата. Луната и Марс, както и другите известни на човечеството планети нямат този късмет...
Вие, които четете сега, замисляли ли сте се дали и колко много обичате родната си майка, или жената, която ви е отгледала като родна майка? Тези, които ще отхвърлят въпроса ми с насмешка, също обичат майките си, макар, че не го осъзнават. Защото мама се обича по рождение. Въпросът е, че трябва постоянно да си напомняме
- как мама 9 месеца в най-нежното кътче на тялото си на воден свят разчита да ни пази;
- как мама за сърцата ни живее, като пулсиращи струйки кръв;
- как мама ни утешава, поемайки мъката ни, излизаща от нас като сълзи от вода;
- как мама ни носи храна, създадена и отгледана от нея самата;
- как мама ни пази от болести, отмивайки заразите от ръцете и телата ни;
- как мама ни прегръща за да ни стопли, или как извира за прохлада, с воали от вода за телата ни;
- как и вместо нас тя помни ... !
За живота „мама” и „вода” са синоними. Ние сме живота. Значи водата е наша обща майка. Обичаме я! Нека я пазим и се грижим за нея като добри и благодарни деца! Нека
- да пазим и споделяме живителните й качества с братята и сестрите си по живот - растенията и животните на Земята;
- да възвръщаме силата на чистотата й с филтриране;
- да търсим нови начини да я пресъздаваме и съхраняваме;
- да се стремим да я подмладяваме;
- да търсим нови видове сили в нея за полза на живота, тук на Земята или в безкрая на космоса.
Ако всеки се замисли и разбере, че водата е негова майка, както самата му родна майка, ако започне да се отнася с нея като признателен син или дъщеря, тя, водата капка по капка ще се преобрази в красива фея. И тази фея ще накара цялата Земя да разцъфти и запулсира от живот във всякакви форми и цветове!
Потоците ще рукнат буйни и бели,
долините на реките ще са нацъфтели.
Пъстри рибки ще се гонят в океани,
извори ще бликат по тучни поляни.
И волни птиците ще пеят,
а горите все ще зеленеят.
...
Ще бъде прекрасно!
Вгледайте се в една едничка капчица. И в нея ще видите целият този възможен Рай! Ще видите и очите на мама – накарайте ги да се усмихнат и да грейнат от щастие! Нека капка по капка разрастваме това щастие! Нека нашата родина, Земята стане по-ярко синя и по-прекрасна, за да дойде ден, когато и нашите деца ще обичат мама и заедно с нея щастливо ще „царуват вместо нас.”
