З а много млади хора започването на работа се оказва далечна мечта независимо, че буквално са обкичени с дипломи и препоръки.
Проблемът е, че в някои европейски страни и особено във Франция, работодателите предлагат неплатени стажове вместо постоянна работа.
Такъв е случаят на Емили. Тя е на 25 години. Учила е доста време - цели седем години литература, история, политически науки и то не къде да е, а в Сорбоната.
Живее в Париж и си търси работа в областта на културните комуникации: "Изпратих близо 200 автобиографии навсякъде в Ил-дьо- Франс. Близо три четвърти от молбите ми за работа бяха отхвърлени. Няколкото положителни отговора, които получих по време на срещите ми, бяха предложения за стажове", споделя Емили.
На Емили предлагали неплатени стажове в рамките, на които обаче трябвало да работи на пълен работен ден като останалите платени служители.
Емили би могла да си намери работа като информатор на регистратура или като сътрудник независимо къде, но това няма да отговаря на квалификацията и образованието й.
Самата тя признава, че подобна работа би заинтригувала студент, но не и дипломиран специалист.
Емили разкрива, че стажовете са изгодни за работодателите, ако те изобщо могат да бъдат наречени такива, защото стажантите нямат никакви гаранции, отпуски и останалите предимства на трудовите договори.
Стажовете са с различна продължителност. "Предлагали са ми стажове с продължителност най-много до девет месеца. Девет месеца без никаква гаранция за предложение за постоянно място в края, това е дълъг период.
Прекалено е дълъг, защото след девет месеца без никакво предложение, човек отново се връща на нулата. Всичко трябва да започне отначало с чувството за изгубено време." , разказва Емили.
Работодателите се опитват да убедят младите хора като Емили, че макар и добре образовани на тях им липсва практика и стажовете са чудесна възможност за подобряване на положението в тази посока.
Проблемът е, че цялото това чакане е в разрез с кариерата, която са очаквали младите французи, завършили определена степен на образование.
Диплома от престижен университет в Обединеното кралство също не е гаранция за намирането на подходяща работа.
Практиката във Великобритания е не толкова да се гледа автобиографията на кандидата за работа, а по-скоро неговата личност. Този подход бе защитен и по върховете на властта.
Всички помним Джон Мейджър, наследникът на Маргарет Тачър. Той бе премиер в периода 1990-1997 година. Консерваторът Мейджър горещо защитаваше идеята за общество без класи.
Позицията му си има лично основание. Образованието му не е високо, но това не му пречи да направи кариера в Сити. Има и други примери като неговия, но повечето са представители на същото поколение.
В Обединеното кралство се развива изкуството за писане на автобиографии. За разлика от Европа тук съществуват цели училища, където се учи какво и как да се направи по време на интервю за работа- какви да са облеклото и прическата, какво и как точно да се говори.
Според статистиките дипломираните безработни са 5,9 %. По-интересното е, че разликата с недипломираните безработни е само един процент.
Затова и не е чудно, че според друга статистика 44 на сто от британците продължават образованието си след 17 годишна възраст. Делът им е далеч под средния за Европа.
Все пак има и такива млади хора, които намират работа след приключване на образованието си, при това работа по специалността им.
Това се случва на Кристина от Германия. В момента тя работи като адвокат към голяма кантора. Малко преди да завърши тя започнала да търси при кого би могла да изкара задължителния стаж. Случайно попаднала на сегашната си кантора.
Стажът й там продължил три месеца. После й предложили още тримесечен стаж. Последвал и трети. Тогава Кристина се дипломирала.
След което попитала шефа си какво бъдеще да очаква в адвокатската кантора, в която прекарала не малко време като стажант, а той й предложил постоянна работа, но с още един месец изпитателен срок.
Кристина си дава сметка, че шансът й е проработил, защото много от състудентите й все още нямат работа. При нея преходът просто бил твърде безболезнен, от което тя се чувства горда и много, много доволна.
Колкото й да е странно, но в България най-малобройната, но най-активната и трудоспособна част от население - младите хора, разчитат на случайността за намиране на работа.
Именно това е една от основните предпоставки всяка година много български младежи да поемат към САЩ и Великобритания за летните студентски бригади. Невъзможността за реализация в България кара младежите да емигрират.
Затова амбиция на социалното министерство е да могат безработните младежи да започват работа поне до шест месеца, откакто са регистрирани в бюрата по труда.
Много тинейджъри и младежи започват работа като неформални работници. Факт е, че учениците от горните класове също работят. Голяма част от тях работят нелегално без осигуровки.
Студентите работят при всякакви условия и са много предпочитана работна сила от дребните работодатели, в чиито фирми текучеството е голямо.
Младите хора с завършено образование заемат във фирмите т.нар. "джуниър позиции". По-висшите позиции като "синиър"се постигат, когато младите специалисти навършат 30 години.
Малко са обаче компаниите и фирмите, в които младите специалисти са на почит. У нас една фирма се смята за достатъчно млада, ако средната възраст на хората, които работят в нея е между 30 и 40 години.
Наемането на работа в България едва сега започва да се усъвършенства. Масовата практика обаче си остава примитивна.
Молби, автобиографии, мотивационни писма в повече случаи са просто една формалност.
Все още не се ценят истинските препоръки, а приятелските ходатайства.
Възможност да се излезе от тази практика са летните стажове, които започнаха да организират държавната администрация и големите български компании. Така 300 студенти работиха през лятото на стаж в БТК, а те бяха избрани от общо 2400 желаещи.
