М акар светът да изразява почитта си към патриарха на Москва и на цяла Русия Алексий Втори, който почина в петък, изникват деликатни въпроси от миналото му на информатор на КГБ.
Според специалисти по историята на КГБ в йерархията на руската православна църква има много информатори от съветско време, сред които Алексий, вербуван през 1958 г. под псевдонима Дроздов.
На практика всички епископи от съветско време са сътрудничили с КГБ, отбелязва АФП, като цитира Глеб Якунин, дисидент и правозащитник, проучвал архивите на КГБ по въпроса от 60-те години.
Всички бяха информатори. Но Алексий особено се отличаваше. Той бе много активен в упражняването на този занаят, казва Якунин. Доста от тези епископи ще участват в избора на наследника на Алексий, който си отиде от този смят на 79-годишна възраст след умопомрачителното издигане от семинарист в Естония до глава на църква с милиони вярващи.
Издигането му съвпада с времето, когато спират яростните сталински антирелигиозни гонения, но съветската власт продължава да следи отблизо дейността на православната църква.
Най-убедителното доказателство за сътрудничеството на Алексий с КГБ е документ, открит в Естония през 90-те години от историка Индрек Юрьо от Националните архиви на Естония. Това е описание на завербуването на агента Дроздов. Истинското име не е посочено, но всичко съвпада с биографията на партриарх Алексий II, включително годината на раждане, изтъква Юрьо.
КГБ не е упражнявала силен натиск върху него. Те не са имали компрометиращи документи. Предложили са му възможността да направи кариера.
Ако беше отказал, вероятно щеше да си остане обикновен свещеник, смята историкът.
Алексий никога не призна, че е бил информатор, и православната църква отхвърли всички обвинения за внедряването на КГБ в редиците й дори и след като в руските медии през 90-те години бяха публикувани статии на тази тема.
В интервю за руския всекидневник "Известия" от 1991 г. патриархът обаче поиска прошка за действията на водачите на църквата. Обяснявайки как като епископ в Естония той не е допуснал да бъде затворена нито една църква, Алексий призна: "Като защищаваш едно нещо, трябва да остъпиш за друго. Аз моля за прошка и разбиране всички, на които компромисите, мълчанието, наложената пасивност или проявите на лоялност, толерирани от църковните водачи, са навредили".
Според бившия генерал от КГБ Олег Калугин, автор на книги за съветските тайни служби, Алексий е преценил, че трябва да сътрудничи, за да спаси църквата.
Калугин разказва, че е запитал в частен разговор с Алексий през 1999 г. защо е решил да работи за тайните служби. Ето какво според него му отговорил Алексий: "Какво можехме да направим. Имахме избор между това да емигрираме, да бъдем убити, да бъдем пратени в концентрационен лагер или да сътрудничим. Сътрутничех, за да спася църквата и мен самия".
КГБ бе напълно проникнала в църквата и свещениците помагаха за следенето на потенциалните дисиденти, посочи Калугин в разговор по терефона от САЩ, където живее.
Ако някой вярващ прояви нелоялност към съветския режим и свещеникът научи, той трябваше да донесе за това, изтъка Калугин.
Ксения Денен, началник на Института Кестън в Оксфорд, проучвала религиозните въпроси в комунистическите страни, не вижна нищо необикновено в сътрудничеството на епископите с КГБ.
Според нея това е било всеизвестно и единственият начин църквата да оцелее като легална организация.
