Предлагаме ви целия текст.
Един цар - различен от другите
от Морис Дрюон от Френската академия
Министър-председателят на България г-н Симеон Сакскобургготски - с обикновено като на всички име, ще бъде на работно посещение тази седмица в Париж. Той е уникален случай сред днешните кралски династии.
На шест години, когато е в лятната резиденция на царското семейство, той си играе, катерейки се на купа сено, когато учителят му се приближава и се обръща към него с думите: "Моля, Ваше Величество, да слезе". Току що са го потърсили по телефона. "Ваше Величество", вместо "Монсеньор", "Ваше Височество" или "Симеон" - в един миг детето разбира, че баща му е починал и той самият е станал цар на българите.
Годината е 1943. Цар Борис ІІІ издъхва внезапно, ден след трагичната среща с Хитлер, на която фюрерът е поискал от него две неща, които цар Борис никога не е приемал. Депортирането на евреите от страната и изпращането на българските войски срещу руската армия. Малкият Симеон никога повече в живота си няма да играе. Един цар може да се забавлява, но не и да играе.
Симеон ІІ царува три години в този размирен период в края на Втората световна война, когато съветските войски окупират България, когато регентите са осъдени на смърт, когато политическите партии се раздират от борби.
Разбира се, той не взема никакво участие в решенията, но указите се издават от негово име. Симеон ІІ въплъщава българската нация, символ е на приемствеността й, и към него се отнасят като към такъв.
През 1946 година Съветите изгонват малкия цар, за да стане България Република, наречена "народна", сателит на СССР. Симеон заминава със сестра си и майка си, очарователната царица Йоана, принцеса Савойска, и с леля си. Всеки има право да вземе само по двеста долара. Тогава започва странстването на детронираните: Истанбул, Египет, Испания, където най-накрая изгнаниците са приети и се установяват.
Образованието на Симеон се провежда на шест езика, които той говори и владее писмено, в добрата традиция на европейските кралски фамилии. Следва икономически науки и става експерт и финансов администратор. Раздвоявайки, така да се каже своята личност, той си остава един достоен и дискретен владетел, но и г-н дьо Сакс-Кобург, с професия, благодарение на която издържа семейството си.
Никога не абдикира, но и не е предявявал претенции към трона. Следейки винаги отблизо какво става в страната му, поддържайки тайни връзки в началото, после по-открити, но избягвайки, дори след падането на берлинската стена, шумни изявления, той съумява да не се поддаде на авантюристичните подканвания на свои сънародници; знае, че носталгично настроените, не са най-сигурните строители на бъдещето.
Както обикновено се случва след като една страна е била потискана, България се плъзва след комунизма към анархия и към голяма бедност. Правителствата падат едно след друго, улицата се бунтува. През всичките тези години обаче в общественото мнение изкристализира образът на историческия отсъстващ. Властите на място разбират, че не могат безкрайно да го държат настрана. Първото завръщане на Симеон след петдесетгодишно изгнание довежда до изблик на народна радост, която прилича на освобождение. И православната църква му дава благословията си.
През пролетта на 2001 година той най-после се решава да се появи на политическата арена, като лансира партия, която първоначално няма програма, освен неговото име, но със ценностите и принципите, с които неговото име се свързва. Националното движение Симеон Втори печели мнозинство на законодателните избори.
Тази победа поставя Симеон на кръстопът. Ще прибави ли към трудностите на страната си неизбежните вълнения, които би породил един конституционен дебат? Вместо да се опита да върне монархията, Симеон, предпочита да се заеме с най-належащите, според него, дела, тоест с действителната власт на поста, на който той може да бъде най-полезен. Така се озовава в парадоксалното положение на цар, станал министър-председател на една държава, чийто настоящ президент е лидерът на бившата комунистическа партия.
Официално той е "господин Сакскобургготски", макар почти всички в България да го наричат с царската му титла. Той поиска 800 дни на доверие. Защо 800 дни? Защото като икономист познава емпиричния закон, според който това време е необходимо, за да заработи едно фалиращо предприятие. И така, докато почти 500 дни са вече минали, България отново изпълнява международните си финансови задължения, което е от капитално значение. Инфлацията, която бе галопираща, е под 5%, икономическият растеж е постоянен, приватизацията, по-специално в банковия сектор, е в ход и с голямата корупция - тази при държавните продажби, с нея се води безшумна, но сурова борба.
Остават редица вътрешни проблеми, мизерията, безработицата, необработваемите земи, както и съкращаването на военни в армията и планираното затваряне на два ядрени реактора, за да се отговори на условията за членство в Европейския съюз, което, по наше мнение, бе изтласкано твърде напред.
Не трябва ли да обърнем повече внимание на факта, че България е единствената балканска страна, която не познава етнически или религиозни сблъсъци? Симеон е в коалиция в парламента и в правителството с турско-мюсюлманската партия, която представлява 10% от населението. България е фактор на стабилност в региона.
Не е уместно Франция на бъде на шестнадесето място сред чуждите инвеститори. Френското културно присъствие е традиция още от Средновековието. България е пълноправен член на Франкофонията, след Румъния, най-важният полюс в Централна и Източна Европа. Симеон ІІ беше на срещата на най-високо равнище в Бейрут и то с много представителна делегация.
Толкова много причини, за да приветстваме, с особено приятелство, идването в Париж на един министър-председател, който наистина не е като другите.
