Николай "Aegir" Колев
Сигурно не е много далновидно да дадеш оценка на телевизионно шоу, от което са излъчени само 11 епизода, но какво пък. Въпреки, че стачката на Гилдията на сценаристите приключи преди два месеца, първите епизоди от наистина качествените продукции едва сега започват да излизат. От друга страна, петте или шест наистина тежкокалибрени сериала, за които не сме си говорили на тези странички, са поставени в доста просторна физическа и философска вселена и изискват изключително сериозна подготовка, а ще си призная откровено и повече обиграност, за да бъдат отразени достойно. Следващата причина, поради която искам да надникнем в дискретния (засега) свят на Life, е именно мащабът, който контрастира с доминиращата успешна сериална формула: много и равностойни герои и изобилие от сюжетни линии. Което пък е своеобразна игра на сигурно, понеже с броя на героите и сюжетите многократно се увеличава потенциалната аудитория – просто всеки може да намери по нещичко за себе си. E, в Life централните персонажи са малко на брой и създателите заслужават априори адмирации за това, че се опитват да правят по-трудното нещо. И успяват.
Нека първо подходим сухо-аналитично-енциклопедийно към кратката история и основните виновници за шоуто:
Life е американска телевизионна драма, сътвотрена от Ранд Равич (Rand Ravich), който е и изпълнителен продуцент на сериала, в партньорство с Фар Шариат (Far Shariat), Дейвид Семел (David Semel) и Даниел Закхайм (Daniel Sackheim) в Universal Media Sudios. Пилотният епизод е режисиран от Семел, който, между другото, е и в основата на успеха на ''Heroes'' година по-рано. Премиерният епизод е излъчен на 26-ти септемврви 2007-ма по NBC. Главната роля на полицейски детектив Чарли Круз се изпълнява от поредният успешен британски „внос“ - Деймиън Люис (Damian Lewis), който киноманите може и да си спомнят от Band of Brothers или Dreamcatcher. Дебютът е обещаващ и две седмици по-късно NBC поръчват допълнителни епизоди освен първоначално заявените седем, с което общата им бройка нараства до стандартните за телевизионен полусезон 11 парчета. В края на ноември разпространителите са сигурни, че искат пълен сезон. Към началото на стачката на Гилдията на сценаристите са заснети половината от 22-та епизода. След нейният край е дадена зелена светлина за втори сезон на Life през 2008/09, но при това първият е съкратен и приключва с вече излъчените 11 серии. Извън Щатите шоуто се разпространява по RTL 5 в Нидерландия, Network Ten в Австралия, канадката Global, италианската Joi, новозеландската TV3, както и AXN за Португалия.
Начални щрихи: Пилотът започва с ретроспективна серия от кратки документални клипчета, от които става ясно, че Чарли Крюз е полицай, прекарал последните 12 години от живота си в затвора. След като е излежал осем от тях, с делото му се заема Констанс Грифитс (Brooke Lamngton), която предизвиква повторен процес и успява да докаже, че клиентът и е бил натопен за тройно убийство. Историята започва десет месеца по-късно, когато Крюз е възстановен на детективска длъжност в полицейското управление на Лос Анжелис. Според същото споразумение Чарли получава и неуточнено количество милиони долари обезщетение. Тук някъде изниква първата голяма въпросителна – дали се връща в полицията за да търси реабилитация, истината за миналото или/и отмъщение.
Новият му партньор е Дани Рийс (Sarah Shahi от The L Word), която са се поопитали да загрозят по идеологически причини (и не са успели особено в начинанието). От нейна гледна точка Чарли й е натресен като форма на наказание, обаче тя току-що е преминала лечение след злоупотреба с наркотици, столът й се клати и няма особен избор. Като рационално и прагматично ченге, Дани особено се дразни на дзен уклоните на Крюз, придобити по време на престоя му в затвора (за тях след малко). Междувременно е заменила зависимостта си от дрогата с... особено интензивна серийна моногамия, меко казано...
Затворът е особено негостоприемно място за бивши ченгета – според показанията на лекаря в тамошния лазарет Чарли е прекарал там по-голямата част от времето си, споменавайки двуцифрено число фрактури и трицифрено – шевове, направени на пациента му. По време на престоя си там той намира опора в две неща: детективската работа, с която се идентифицира, както и дзен философията.
Основни ценности в Life са по-реалистичният поглед спрямо полицейската работа и спрямо героите изобщо. Наред с тях е психологическата дълбочина, фокуса върху нестандартен, остроумен, колоритен и противоречив главен герой.
Приятно различен, например, е погледът в полицейското ежедневие. Американското кино и особено сериалите (с някои изключение като The Shield) издигат в култ значката, обвиват служителите на закона в бонбонено розова мъгла и окичват главите им с толкова сияйни ореоли, каквито няма и главната героиня от класическа латиносапунка. Още в първите епизоди на Life лейтенантът на детективите се опитва да изнуди Дани с миналото й да доносничи за новия си колега, а по всичко личи, че натопяването на Чарли е мащабна операция, в която са замесени десетки ченгета, включително бившия му партньор Боби Старк (Brent Sexton).
Главният герой е логично странна птица. Логично, защото затворът несъмнено му е нанесъл сериозни психични травми. Образът му, обаче, е преобладаващо оптимистичен - видимо Чарли е не само подготвен да се върне на работа, но новооткритата страст към философията добавят към професионалния му арсенал задълбоченост и психологизъм при решаване на криминалните случаи, разбиране и съпричастност с жертвите, свидетелите, понякога и извършителите на престъпления. Палци горе! Не мога да си спомня сериал, който е толкова... Агата Кристи, а не примерно Чейс (не, че Дж. Х пише лошо; не ме разбирайте погрешно). Да не говорим за клишета а ла Law and Order или клиничното недоразумение CSI. В последния някакви лабораторни плъхчета се въртят около някакви улики и ги изследват с машинки, дето още не са измислени. Актьорите пък се пънат да вдъхнат живот на образи, еднопластови колкото съответната тоалетна хартия. Добавете в уравнението особено усукани сюжети, за сметка на което съшити като с бели конци. Равносметката е както в песента: „Аре, бегай!“
Същността на детективската работа е в изследването на човешки характери и в разговори с хората, а не в анализа на неизметена-от-чистачката-клечка-за-уши. Наистина важните въпроси са „Защо?“ и „Как да се справим с нещастието?“, а не „Кой?“ и „Как?“. А Life е точно за тях.
Темата за секса не е пропусната в Lifе – това би го направил няколко идеи по-синтетичен – но не е и преекспонирана. Шапки долу! Чарли има особена слабост към момичетата на повикване, а Дани – към авантюрките за една нощ. В същото време, обаче, Крюз и неговият адвокат Констанс са изградили различна, много силна, но платонична връзка. Същото се отнася и за взаимоотношенията между двамата детективи-партньори. И двамата излизат от тежки периоди, през които са загубили страшно много по отношение на контакта с хора. Ако следваме клишето, двамата набързо можеха да се „утешат“ един друг – изгубени души сами срещу Големия Лош Свят ТМ, където един „повреден“ може да бъде разбран най-добре само от себеподобен. В края на краищата, обаче, първоначалният скептицизъм на двамата един спрямо друг постепенно се прелива във взаимен респект и дори нещичко, което западняците възприемат като приятелство. Отново - „Браво!“ - за мярката, за различните гледни точки – и в края на краищата – за реализма.
Чарли е чешит:
Хуморът в диалозите и монолозите (главният герой отвреме-навреме си говори сам) е изтънчен и духовит. Деймиън Люис фино и естествено вплита дзен философстванията и странностите на Крюз по очарователен начин в стил Scrubs или House M.D., без да превръща сериала в one-man-(freak)-show – да се чете Monk на Тони Шалуб.
Симпатичните чудатости на Чарли включват вманиаченост по отношение на плодовете – непрекъснато предъвква някой екзотичен вид (което също не е лишено от логика; в затвора едва ли се намира подобна кола, така че вероятно възприема това като символ на новопридобитата си свобода). Освен това сценаристите находчиво използват като източник на хумор факта, че зад решетките героят е изостанал от някои технологични достижения като мобилни телефони с камери, IM услуги, Bluetooth, Google и прочее. Макар и в две изречения искам да спомена и отличната игра на Адам Аркин в ролята на Тед Ърли – бивш CEO и бивш затворник, лежал за незаконни борсови спекулации. Понастоящем – управител на финансовото състояние на Чарли, който опитва да озапти някои от най-непрактичните му приумици – например да си купи портокалова горичка заради големия червен трактор, който върви с нея.
Иска ми се да поприключа с още няколко примера за противоречивия образ на нашия герой, който се радва по детински на усещането за скорост в новото си Бентли, докато се самонавива в антиматериалистичния дух на дзен: „Не съм привързан към тази кола!“. Същият отбива от пътя новия съпруг на бившата си жена, заяжда се и го тормози с видимо удоволствие, злоупотребявайки със служебното си положения. В същото време не се свени да се прави на шут, за да разсмее дете-свидетел и да го накара да проговори. Спомням си и почти майчинската нежност, с която говори на психично болен убиец, който е прострелял смъртоносно и безскрупулния начин, по който смазва от бой бивш затворник, който напада Констанс.
Може би именно противопоставянето на хуманистичната философия на прошката спрямо тази на Дивия Запад и отмъщението е основният идеен двигател на шоуто. Конфликтите на много нива, вградени в образа на Чарли Крюз. Подозирам, че това е и ключовото достойнство на Life – един главен герой с много лица, които сменя бързо и неусетно. Наред с това и големият риск - в един момент да загуби връзката с реалността и личността му да се разпокъса. Това, разбира се, е просто една финална спекулация – половин идея съмнение, уловена от критичния ми нюх. Оставам оптимист и се надявам да отхвърля подозрението си през есента. Междувременно, ако обичате криминалетата на малкия екран и търсите нещо различно – пробвайте Life.
Добрите филми по правило имат качествен саундтрак и обратно. Life не е изключение от правилото. Искаше ми се тук да мога да ви дам един линк от YouTube като малко демо от невероятно мощният бл
енд от визия, режисура и музика от ''The Fallen Woman'' – петият и мой любим епизод от излъчените дотук, но от NBC се показаха достатъчно тесногръди и свалиха своеобразната реклама на шоуто о
т сайта. Финалът на серията върви на фона на невероятно лиричната In The Sun в изпълнение на Donna De Lory.
Забележка: Публикувано за пръв път в списание PC World, май 2008
Източник: IDG.BG
