"Знам какво се иска от мен и ще го направя когато му дойде времето". Това заяви Иван Костов след неочакваната, сякаш само за него, загуба на ОДС от Симеон Сакскобургготски на парламентарните избори през юни 2001 г.
Няколко месеца по-късно той формално се оттегли от лидерския пост, но наложи на него Екатерина Михайлова, за която се знаеше, че не предприема нищо без негово съгласие. Тя и днес е негов заместник в ДСБ.
След като за лидер на СДС бе избрана Надежда Михайлова, през 2002 г. Иван Костов се оттегли с най-близките си във Фондация "Демокрация", където създаде паралелен център на властта в партията.
Въпреки действията и очакванията му, Надежда Михайлова беше отново избрана за председател на СДС в началото на 2004 г., макар три месеца преди това да беше загубила катастрофално кметските избори в София, не и без "помощта" на кръга около "Командира".
Тогава Костов и най-верните му депутати опитаха да присвоят инициалите "СДС", шумно напуснаха партията, поискаха подялба на имуществото на "Раковски" 134 и регистрираха нова парламентарна група, а по-късно и партията "Демократи за силна България".
Иван Костов обяви, че СДС е изживял времето и вече не е неговата партия.
Той обеща чрез новата партия в политиката да навлязат съвсем нови млади лица, но това никога не се случи.
През 2005 той бе избран за депутат в София, а ДСБ спечели 234 хил. гласа (6,44% от гласувалите).
През политическата си кариера Иван Костов не един път предпремаше странни кадрови решения, които формираха напрежение, а през последните години спъваха намирането на общи решения в дясно. Неизменно се вслушваше донякъде само в съветите и претенциите на Йордан Соколов, някогашен съветник на президента Желев, после - вътрешен министър и председател на Народното събрание.
През 2000 г. Костов нареди на слушащия го Национален съвет за радио и телевизия за шеф на БНР да бъде избран Иван Бориславов и това предизвика масови вълнения и стачка в радиото, а решението беше отменено.
През 2005 г. номинира невзрачната фигура на Светослав Гаврийски за кмет на столицата и той остана на третото място в някогашната "синя крепост" София.
През 2006 г. наложи кроткия 78-годишен конституционен съдия Неделчо Беронов за кандидат за президент на десницата и той също остана трети.
На всички тези избори гласовете на избирателите за десните партии и кандидати катастрофално намаляваха. А Иван Костов гневно отхвърляше всеки опит за обединение и за общи действия. Негов принцип е винаги да изисква тотално подчинение от всеки, когото обяви за свой партньор.
Сегашната му декларация, изречена неясно и с твърде много условности, отново не гарантира оттегляне.
Изразът "нека хората да решат кой да застане начело" може да означава, че "Командира" разчита на тези няколко хиляди фанатизирани лично свои привърженици, които със сълзи на очи ще го помолят да остане на върха на критично смаляващата се и вече без никакво влияние партия.
Харалан Александров, специалист по социална антропология, написа днес във в. "24 часа": "ДСБ се превръща в самовлюбена секта, която с мрачно задоволство наблюдава как светът около нея се разпада.: "Ние сме прекрасни и съвършени и вие не ни заслужавате. Нека всичко да се срине, тогава ще разберете колко сме били прави." Подобно послание издава безотговорност и надменност и обрича организацията да отмре като фактор."
