Л идерите на албанците в Косово започват разговори със западните си поддръжници за за действията, които трябва да предприемат, за да провъзгласят независимост и международното признаване на държавата.
Цитиран от световните агенции, говорителят на косовския преговорен екип Скендер Хисени, заяви, че независимостта ще бъде обявена "много по-рано от май 2008 г."
Всички с изключение на една от 27-те държави членки на ЕС са готови да приемат независимост на Косово без резолюция на ООН, заяви шведският външен министър Карл Билд, без да посочи, коя е тази страна.
Днес изтече срокът за постигане на споразумение между сърбите и косовските албанци за бъдещия статут на сръбската област.
Според министъра на външните работи на Люксембург Жан Аселборн само Кипър има "огромен проблем" да подкрепи независимостта на Косово.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун снощи официално предаде на членовете на Съвета за сигурност доклада на международната тройка на Контактната група за тримесечните преговори между Белград и Прищина.
Дипломати в Ню Йорк подчертаха, че днес не трябва да се очакват видими резултати от работата по косовския проблем, тъй като членките на Съвета за сигурност ще имат нужда от време за проучване на доклада и за консултации.
В документа се посочва, че Белград и Прищина не са успели да постигнат договор за бъдещия статут на Косово, тъй като нито една от страните не е била готова на отстъпки, когато става въпрос за суверенитета.
В доклада си тройката оценява, че преговорният процес, въпреки съществените различия между двете страни за бъдещия статут на областта, е бил "много полезен".
Сърбия няма да размени Косово за присъединяване към ЕС, заяви сръбският вицепремиер Божидар Джелич, цитиран от агенция Франс прес.
Сърбия никога няма да приеме това и никой не й го предлага, подчерта той. Джелич заяви това в момент, когато Съветът на министрите на ЕС в Брюксел се опитва да определи обща европейска позиция по въпроса за Косово.
Досегашният косовски премиер Агим Чеку призова днес ЕС да признае необходимостта от незабавно и трайно приключване на процеса с изясняването на окончателния статут на Косово.
В интервю за Асошиейтед прес Чеку отново увери Европа в "ангажимента на Косово към мултиетничност, демокрация, международно наблюдаване на независимостта, международно партньорство и европейско бъдеще".
"Смятам, че Сърбия има избор: да върви към бъдещето заедно с нас или да върви назад към миналото сама. Надяваме се, че ще направят правилния избор," каза Чеку.
Страните от ЕС ще обсъдят днес изпращането на близо 1800 полицаи и юристи, за да подкрепят косовската полиция и правосъдие.
Мисията би могла да замине за Косово в началото на 2008 г., за да предотврати напрежението, свързано с провъзгласяване на независимостта.
Признаването на независимост на Косово ще предизвика верижна реакция и ще има последствия както на Балканите, така и в други региони, заяви руският външен министър Сергей Лавров в Никозия.
Като повтори неизменната руска позиция, Лавров заплаши, че "ако в разрез с международното право едностранно бъде провъзгласена независимост на Косово, то това няма да остане без последствия и ще предизвика верижна реакция и последствия на Балканите и в други региони".
Той предупреди, че ако партньорите на Русия признаят едностранно провъзгласена независимост на Косово, те ще нарушат международното право.
Русия няма да направи това, подчерта Лавров.
Западът подкрепя независимостта на населената предимно с албанци област, но настоява, че Косово няма да създаде прецедент. Останалите сепаратистки райони по света не са съгласни. Агенция Ройтерс представя някои от тях, които може да проявят интерес към косовския случай.
Приднестровието - Молдова
Приднестровието, малък отрязък земя край р. Днестър, се отцепи от Молдова през септември 1990 г. Кратка война отне живота на стотици, преди Русия да се намеси.
Населението на района е от 550 хил. души, предимно рускоезични славяни, които настояват за независимост заради опасения, че румънскоезичното мнозинство на Молдова някой ден ще се присъедини към разположената на юг Румъния.
Около 1200 руски военнослужещи продължават да присъстват в областта.
Приднестровието заема една осма от територията на Молдова, но там е разположена по-голямата част от индустриалната база на Молдова.
Абхазия и Южна Осетия - Грузия
Абхазия, която е дом на 200 хил. души, е разположена като в сандвич между Черно море и планинската верига Кавказ и в миналото беше популярна туристическа дестинация.
През 1992-1993 г. води война срещу Грузия и сега ефективно се самоуправлява.
Абхазия беше изолирана години наред след войната, но оттогава създаде тесни отношения с Русия, която предостави на жителите на Абхазия паспорти и пенсии.
Южна Осетия води борби за освобождаването си от грузинска власт в началото на 90-те години. Беше подписано примирие, но насилието заплашва да бъде подновено.
И в двата района Русия е изпратила умиротворители.
Нагорни Карабах - Азербайджан
Спорадичните сблъсъци в Нагорни Карабах между азерите и местните етнически арменски сили започнаха през 1988 г., като до 1992 г. прераснаха в широкомащабни сражения между силите на Азербайджан и военни части от Армения.
Загинаха около 35 хил. души, а стотици хиляди избягаха, преди през 1994 г. да бъде подписано примирие.
Областта остава част от Азербайджан, но е контролирана от арменските сили. Важен петролопровод на "Бритиш петролиъм", свързващ петролни находища на Азербайджан в Каспийско море със световните пазари, минава само на няколко километра от зоната на конфликта.
Папуа - Индонезия
В отдалечената източна провинция Папуа, активисти водят от над 30 години кампания, целяща отцепването на района от Индонезия, а от десетилетия продължава лековъоръженият бунт в индонезийската провинция.
Критиците твърдят, че недоволството се подхранва от случаите на тормоз от страна на военните и несправедливостите при разпределението на благата, произхождащи от богатството на минерали и газ на източната провинция.
Страната на баските - Испания
Баското сепаратистко движение ЕТА прекара последните четири десетилетия в борба за независима баска държава в Северна Испания и Югозападна Франция, причинявайки смъртта на над 800 души.
В полуавтономния баски регион в Северна Испания живеят 2,1 млн. души.
Над 750 предполагаеми членове на ЕТА са били задържани от 2000 г. насам. Организацията обяви примирие миналата година, но испанското правителство прекъсна мирните преговори през декември същата година, след като ЕТА осъществи бомбен атентат на летището в Мадрид, при който загинаха двама души.
Кюрдите - Турция, Ирак, Сирия, Иран
Около 20 млн. кюрди, които определят себе си като най-голямото малцинство без държава в света, са пръснати в района между Северен Ирак, Сирия, Иран и Турция.
По-голямата част от тях живеят в Югоизточна Турция, където бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК) водят сражения с правителствените сили от 1984 г. При сблъсъците са загинали над 30 хил. души.
През 1999 г. беше обявено примирие, но стълкновенията се подновиха през 2004 г. Турция се страхува, че кюрдите в Северен Ирак имат намерения да основат своя собствена държава, като по този начин предизвикат напрежения и сред турските кюрди.
Западна Сахара - Мароко
Сепаратисткият Фронт Полисарио в Западна Сахара води лековъоръжена война за независимост, след като Мароко анексира пустинната територия след оттеглянето на колониалната власт на Мадрид през 1975 г. Военнослужещи от ООН следят неспокойния мир след обявяването на примирие през 1991 г.
Това е най-старият териториален спор в Африка за район земя с големината на Великобритания, населен от 260 хил. души.
Споразумението за прекратяване на огъня, подписано с посредничеството на ООН през 1991 г., предвижда организирането на референдум за съдбата на района, но допитването така и не бе осъществено, а сега Мароко изключва тази възможност с аргумент, че автономията е максималното, което може да предложи.
