Животът би бил ужасно скучен и досаден без мечти и смелчаците, които не се отказват да ги следват. Именно такъв ентусиаст е Минору Хайаши, който решава да разчупи веднъж завинаги представата за японския автомобил като синоним на смотана едросерийна малолитражка. През Октомври 1975 г. президентът на малката Dome Company Ltd. се захваща с проект за суперспортен автомобил от ранга на Lamborghini, Ferrari и Porsche, какъвто Япония никога не е имала.Хайаши и единадестетте му сътрудници имат богат опит в състезанията с прототипи, но новата задача, пред която са изправени, се оказва значително по-сложна от очакваното. Японските закони налагат еднакви стандарти на всички производители, независимо от мащаба на продукцията им и изключения за "бутикови" модели не се допускат. Затова първата стъпка на Хайаши е да закупи едно Ferrari 308, което механиците на компанията разфасоват до последната бурма. Конструкцията на италианския суперкар е разучена из основи и след три години къртовски труд на автосалона в Женева е представен Dome Zero - първият японски прототип за спортен автомобил от най-висок клас.
Външността на новия "самурай" очевидно копира Lamborghini Countach, но въпреки това прави дълбоко впечатление на посетителите на салона. С височина от едва 980 мм клиновидното купе на Dome Zero бие всички рекорди от 70-те години. Силно скосеният силует позволява да се постигне коефициент на въздушно съпротивление Сх=0.37. Каросерията представлява монококова конструкция с отварящи се нагоре врати - досущ както повеляват каноните на жанра, в който доминират италианците.В желанието си да докажат на света, че Япония разполага с потенциала да разработи сама истински суперкар, конструкторите на Dome използват единствено "родни" компоненти и възли. По това време "донор" за силовата част може да бъде само един техен автомобил - Datsun 280 Z. Макар и само шестцилиндров, неговият редови двигател позволява известна свобода и възможности за развитие. Мощността му е увеличена до 145 к.с. - твърде малко в сравнение с елитните италиански бегачки, но все пак достатъчно, за да ускорят суперлеката каросерия до 100 км/ч за по-малко от 8 сек. В някои дисциплини Dome Zero обаче се оказва дори по-атлетична от преките си конкуренти. Така например японката "взема" 400 м за 14.5 сек. срещу 14.6 на Lamborghini Countach.
Не по-малко впечатляващ е салонът на Dome Zero. Арматурното табло е напълно компютризирано, като уредите показват цялата информация с помощта на така актуалните днес светодиоди LED (Light Emitting Diode). Футуристичните форми се допълват от висококачествени и свърхмодерни материали.
По същоство обаче Dome Zero си остава елитна комбинация от възли и агрегати от едросерийни японски автомобили - спирачки от Subaru Leone, дръжки на вратите от Toyota Celica, независимо задно окачване и полуоски от Toyota Cressida, кормилен механизъм от Honda Accord... Хайаши умишлено се спира на такъв конструктивен подход с надеждата да получи хомологация по правилата на японското законодателство. Твърде скоро се оказва, че за целта са нужни огромни средства. Въпреки това Dome не изоставя проекта веднага. Още през 1979 г. компанията лансира обновена версия на суперкара си под името Р2 и дори успява да продаде 30 бройки на клиенти в Щатите и Канада. С цената си от $60 000 обаче японската фурия трудно мери сили с италианските класики. Компанията постепенно се връща към основната си дейност - тунинг и производсво на компоненти за състезателното автомобилостроене. Все пак Хайаши успява да осъществи своята детска мечта и създава първия японски суперкар.
Последвайте ни
