Кулминацията на тържествата под патронажа на вицепрезидента Ангел Марин ще бъде на рождената дата на Стамболов - 31 януари, в родния му град Велико Търново. Честване на 31 януари ще има и във великотърновското село Самоводене, свързано с революционната дейност на Стамболов.
Общонародното сдружение "Мати Болгария" и Столичната община организират тържествен концерт за юбилея на 30 януари в зала 2 на НДК. Също на 30 януари в БАН ще бъде представно 16-томното издание на личния архив на Стамболов.
Честването включва и издаване на юбилеен вестник за Стефан Стамболов, изложба с реликви, негови лични документи и вещи, научна конференция на тема "Европейските измерения на идеите, дейността и делото на Стефан Стамболов", тържествен митинг и заря пред паметника на Стамболов във Велико Търново, информира "Дарик радио".
Проф. Андрей Пантев, ръководител на научната конференция в рамките на честването, посочи необходимостта от балансиран поглед в докладите, които ще бъдат представени на форума. Според учения трябва да се престане със славословията, резултат от гузна съвест заради пренебрегването на Стамболов десетилетия наред, и да се каже с какво точно е велик. Това ще е новото след последните години на гигантизиране, отбеляза проф. Пантев. Той и зам.-министърката на културата Бисера Йосифова, която бе избрана за председател на Националния комитет за честването, смятат, че е по-добре научната конференция да се отложи, за да се подготвят обективни доклади с различни гледни точки.
Конференцията може да бъде по-нататък - цялата 2004 г. е юбилейна за Стамболов, а в деня на рождението му да се организира тържествено събрание, предложи Йосифова.
Сред членовете на Националния комитет са и зам.-министърът на образованието Юлиян Наков, Костадин Паскалев, съветник по вътрешнополитическите въпроси на президента, народните представители Мариана Костадинова, Бойко Великов и Димитър Йорданов, акад. Константин Косев, зам.-председател на БАН, проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН, инж. Николай Тачев, председател на общинския съвет във Велико Търново, Симеон Василев, шеф на дирекция "Информация" в БНТ, кореспондентите на БНР и БТА във Велико Търново Катя Чорова и Пламен Цветков, представители на културни институти и обществени организации.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров предложи да се основе награда за политик на годината на името на Стамболов. Сегашната награда "Мъж на годината" не дава възможност за отличаване на жените в политиката, посочи историкът.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853).
Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков-Бунето и участва в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).
Той е и сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894 г.). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.
