Данните от него бяха оповестени на дискусия в "Червената къща" в София (RedHouse-sofia.org) в средата на седмицата, на която журналисти и медийни експерти се опитваха да дадат отговор на въпроса мит или реалност е антибългарската кампания в световните средства за масова информация.
Тезата, че преобладава неутралното и позитивното отношение към страната ни, се подкрепя и от Гейбриъл Партош, специалистът на Би Би Си по европейски въпроси.
Става дума за съвсем различно явление, свързано с първата годишнина от разширяването на ЕС на Изток, твърди експертът в интервю за Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) и уточнява:
- Първата вълна бе на 1 май м.г., а сега към общността предстои да се присъединят България и Румъния.
Хората и институциите от страните в т.нар. "Стара Европа" започват да се безпокоят за влиянието на това разширяване, за последиците по отношение на имиграция, източването на средства... и искат да се затегнат правилата.
Искат да изглеждат колкото се може по-строги и според мен, в известен смисъл, това е, което засяга България.
Критиките не са конкретно към страната, а към самото разширяване. Освен това в много отношения страната има определено по-положителен имидж, отколкото Румъния например.
- Подновеното в края на тежката болест на вече покойния папа Йоан-Павел Втори търсене на "българска следа" в покушението срещу него през 1981 г. предизвика неприятно усещане и се заговори за антибългарска кампания. Доколко е правдоподобно такова тълкуване?
- Това е продиктувано по-скоро от интензивността на обществените настроения и чувства към папата в края на живота му, свързани с огромното внимание, което бе посветено на покойния Свети отец - животът, кариерата, покушението...
Йоан-Павел Втори беше известна личност и не е честно събития отпреди повече от 20 години да бъдат свързвани със сегашна България. Напрежението в медиите по този въпрос ще отшуми много бързо и не смятам, че това е част от някаква антибългарска кампания.
Критики към България и Румъния ще има, защото това е нормална практика по отношение на всички страни кандидатки за европейско членство, но те в никакъв случай не могат да се приравняват с негативен имидж.
За седем месеца на българска тема са 3272 публикации в 339 медии от 54 държави, обобщават от "Медия линкс", които са автори на проучването за облика на страната ни в чуждите медии. Страните, където пишат най-много за България, са от съседите ни от Балканския регион - Македония, Сърбия и Черна гора, Румъния.
С най-голям брой материали са се "отчели" Би Би Си и скопският в. "Дневник", а медиите в Румъния и Германия са сред най-критичните спрямо страната ни.
По време на кризата с българските заложници в Ирак балканските държави са проявили малък интерес, за разлика от САЩ и Канада.
Налагат се хипотезите, че ще се увеличава броят на публикациите за страната ни, а критичните материали ще стават все повече поради отварянето на страната ни и включването й в процеса на глобализация, обобщават от "Червената къща".
