В много европейски страни решетките на канализационните шахти са обект на особен интерес. Любопитното е, че това явление не подминава дори страна като Германия.
Само в Кьолн например през 2005 г. са изчезнали 150 от тях. Те са толкова търсени заради висококачествената им стомана, но в същото време е трудно да се установи, кой би имал полза от тяхното изчезване.
Прави впечатление, че в Кьолн решетките са били систематично крадени от цели улици,
а транспортирането им не може да стане без много добра организация. Мотивите за кражбата не са известни.
Разбира се, най-логичната хипотеза е, че те са били продадени на изкупвачите на старо желязо, но в Германия този бизнес не е особено печеливш.
Кай Лерман от кметството на Кьолн разказва:
"Решетките са с размери 50 см на 50 см и тежат 30 кг. За старо желязо обаче в момента ви дават по 100 евро за един тон. Виждате, че при такива цени не е очевидна печалбата от този тип бизнес."
Кметството на Кьолн е завело дело срещу неизвестен извършител, който рискува лишаване от свобода за 5 години заради опасността, на която излага пешеходците и велосипедистите.
На първо време липсващите решетки са били заменени с нови и в момента се обмислят системи за предотвратяване на кражбите. И все пак, Кьолн е далеч от проблемите на Пекин, където всяка сутрин изчезват най-малко 80 решетки на канали.
ЕС затруднява все повече бизнеса на трафикантите от руския анклав Калининград. След разпадането на Съветския съюз, районът се превърна в специална икономическа зона, а трафикът е основно средство за препитание на жителите, които са 1 млн.
Проблемът е, че двете съседни страни Полша и Литва, които са членки на ЕС, са много по-строги към граничния контрол отколкото преди години.
Преди присъединяването на двете страни към ЕС, жителите на Калининград можеха спокойно да натрупат на задната седалка на колите си стекове с цигари и бутилки с водка, но днес трябва да са все по-предпазливи.
Трафикантите измислят най-невероятни начини за пренасяне на стоката, която продават по-скъпо отвъд границата, но и митническите служители проверяват все по-щателно.
Икономическата обстановка в Калининград все повече се влошава.
Според Съвета на Европа, 1/3 от населението живее под прага на бедността, а средната заплата е 80 долара, "неформалните" дейности пък възлизат на половината от БВП на анклава.
Кражбата и търговията с цветни метали са се превърнали в своебразен бизнес за част от ромите. Понякога крадците съвсем безразсъдно за собственото си здраве и живот крадат медни кабели от тролейбусните трасета, от далекопроводите.
Крадат се метални решетки на шахти и на подлези, така че някой невнимателен минувач може да си счупи крака. После добития материал продават, за да припечелят.
От началото на 2000 г. само кражбите на кабели у нас са се увеличи над 5 пъти.
БТК е загубила повече от 3,5 млн. лева, а НЕК и БДЖ са с още по-големи щети.
Перник оглавява класацията по кражби от електроснабдителните съоръжения. Преди време от тамошното "Електроснабдяване" се оплакаха пред медиите, че някои от обектите до такава степен са били оголени от трафикантите на цветни метали, че на практика са се оказали неизползваеми.
За да се противопостави на кражбите и незаконната търговия с цветни метали, правителството издаде наредба, с която определя реда за търговия с кабели и гарантиране на произхода на металните отпадъци.
Определената глоба от 15 хил. до 50 хил. лв. не стряска крадците. Тяхната дейност изцяло е подчинена на принципа "Риск печели, риск губи".
Ако бъдат хванати крадците и търговците на скрап обикновено се оправдават с това, че нямат друг избор, защото държавата не им дава нищо.
При полицейските проверки се откриват колосални количества - 1,5 т скрап, изкупени без разрешително, 2 т метал за преработване. Недобросъвестните търговци на метали използват собствените си имоти за складове, откъдето по канали го продават.
С нелегалния трафик не се занимават само еднолични търговци. Често в безконтролното изнасяне на метали като вторични суровини от предприятията 
