На 1 юни изтекоха стоте дни, които главният прокурор Борис Велчев поиска след встъпването си в длъжност, за да се запознае с реалностите в системата, която управлява.
Той обаче не ги получи. Не му ги дадоха политиците, не му ги дадоха институциите, не му ги дадоха и медиите.
За тези 100 дни Велчев поиска 11 имунитета, разпореди редица ревизии и проверки, проведе кадрови реформи, създаде специализирани звена в прокуратурата.
Ето как вижда предизвикателствата пред родното обвинение неговият ръководител.
- Г-н Велчев, влязохте ли във всички кабинети на главната прокуратура - как изглежда тя отвътре след 100 дни работа на един външен за тази система човек?
- Не е нужно да вляза във всички кабинети, за да разбера, че за съжаление прокурорите във ВКП работят в изключително трудни условия. Прокуратурата отвътре изглежда значително по-добре, отколкото изглежда отвън.
Убедих се, че във ВКП и ВАП работят сериозни професионалисти и това ми дава увереност, че желанието ми да модернизираме прокуратурата е напълно изпълнимо.
Мисля, че навсякъде има желание за промяна, има амбиция да се работи свободно, независимо, професионално. През тези 100 дни не съм отказал да се видя или да поговоря с нито един прокурор. За мен е важно да чуя мнението на повече колеги, да се опитам да им внуша, че трябва да работят по-активно.
Не може прокурорът само да чака МВР да му донесе някоя папка. Необходимо е прокуратурата да стане активна, да се самосезира по-често по сигнали на гражданите и неправителствения сектор, по публикации в медиите.
- Звучи оптимистично...
- Разбира се, не искам да кажа, че ръководя някаква идеална система. За тези 100 дни видях и сериозен непрофесионализъм, и съмнителни мотиви при решаването на делата, и криворазбрана колегиалност. Видях сигнали за корупция в съдебната власт.
В отделни случаи изпитах онова особено неприятно и потискащо усещане за нещо нередно, за користни мотиви, които обаче не могат да бъдат доказани.
Видях, че свободата сам да вземаш решения не понася на отделни колеги, които предпочитат началникът да им каже как да постъпят и се страхуват да поемат инициатива.
Но всичко това е нормално, в прокуратурата работят над 1400 прокурори. Винаги ще има и хора със съмнителни качества н морал.
Аз съм оптимист, мисля, че системата има сериозен потенциал н постепенно ще го доказваме.
- Пред кабинета ви почина един следовател. Това ли беше най-тежкият ви ден?
- Да, това беше най-тежкият от стоте ми дни в прокуратурата. Буквално пред мен си отиде колега, с когото така и не можах да поговоря. Срещата ни беше по негово искане, искаше да сподели огорчението си от някои порядки в прокуратурата.
Сърцето на един следовател не издържа заради стреса, на който е бил подложен в последните години. Съжалявам,че поне не успях да го изслушам и да му се извиня, ако е бил несправедливо обиден от системата.
- Вашият предшественик обичаше да казва в неформален разговор, че в прокуратурата работят престъпници - т. е., че не вярва на колегите, тъй като не може да ги мотивира финансово за разлика от престъпния свят.
- Не вярвам един главен прокурор да е казал подобно недостойно нещо, Мисля си, че сте заблуден. В прокуратурата може да има всякакви хора, но огромното мнозинство от колегите са почтени хора. Повтарям - огромното мнозинство.
Аз изключително уважавам труда на онези колеги, които всекидневно обвиняват престъпници, без да питат какво прави държавата за тях.
Защото е вярно, че държавата е длъжник на прокурорите.
Наистина заплатите в съдебната система са по-високи от средните за страната, но те са унизително малки за огромната отговорност на един магистрат. Колегите ми като правило работят в лоши условия, изключително претоварени са с работа, не ползват никаква държавна защита дори когато обвиняват най-опасните престъпници.
За да правиш всичко това мотивът е не само в заплатата.
Мисля си, че истинският мотив е някъде в романтиката от студентските години в Юридическия факултет, когато още вярваш, че правото е изкуството на доброто и справедливото.
Впрочем не настоявам за по-високи заплати на магистратите. Не защото те не биха били справедливи, а защото не са справедливи заплатите и на колегите от МВР, които са по-ниски от нашите. Не са справедливи заплатите и на лекарите, и на учителите...
Но въпросът дори не е в заплатите, а в морала. Един неморален и алчен човек ще бъде корумпиран, каквато и заплата да му дадем. Важното е да се постараем обликът на системата да се определя не от единиците корумпирани, а от огромното мнозинство почтени магистрати.
Не съм сигурен, че успяваме поне засега.
- Докъде е стигнала корупцията в системата?
- Не зная точно докъде. Нямам обаче илюзии, стигнала е високо. Рано е да правя генерални обобщения само след 100 дни, но често се сблъсквам с решения, които трудно могат да бъдат обяснени иначе освен с корупция.
Прокуратурата обаче може да обвини един човек само когато има достатъчно данни за извършено престъпление. За съжаление интересът на онзи, който дава, и онзи, който взема подкупи, съвпада.
Това прави тези престъпления изключително трудни за разкриване.
Тук е моментът да кажа, че не носи наказателна отговорност онзи гражданин, който е дал подкуп на длъжностно лице, когато е бил изнуден за това, и ако доброволно е разкрил дадения подкуп.
Аз съм готов да се срещна лично с всеки гражданин, който е готов да потвърди пред мен, че магистрат го изнудва за подкуп, и да взема необходимите мерки.
Тежи ми, че хората предпочитат да си платят на някой корумпиран магистрат, отколкото да отидат и да се оплачат в прокуратурата, че ги изнудват.
Отлично разбирам, че вината е в нас, в системата.
Хората още не ни вярват, защото не сме ги убедили, че заслужаваме доверие. Но ако българските граждани не рискуват и не ни се доверят, няма как да докажем, че сме на тяхна страна.
- Ще бъде ли разкрито някое от големите убийства, станали в последните години?
- Добре разбирате, че прокуратурата не се занимава с разкриването на престъпления. Нашата функция е да разследваме вече разкрити престъпления и да обвиним извършителите им.
Поръчковите убийства обаче са ни общ проблем с МВР. И въпреки че е несправедливо да се твърди, че няма разкрити такива убийства, отлично разбирам, че неразкритите са много повече и именно те тревожат обществото.
По всички убийства се работи изключително упорито, но за съжаление без достатъчно убедителен резултат. Няма да жалим усилията си.
- Създадохте специализиран отдел за борба с мафията. Кога може да очакваме конкретни резултати?
- Подписахме с министър Петков съвместна инструкция за създаване на общи екипи по разкриването и разследването на престъпленията, свързани с организираната престъпност.
Присъствието на прокурор при планирането на оперативните мероприятия ще гарантира, че няма да се пристъпи към прибързани реализации, както и че няма да се изпусне моментът за успешна реализация на оперативната разработка.
Да, набелязали сме няколко от най-опасните престъпни групи, по които да концентрираме приоритетно усилията си.
- Събрахте ли вече данни за техни връзки с висши държавници, политици, магистрати?
- Активно търсим доказателства за такива връзки и когато ги открием, няма да се поколебаем да стигнем докрай, колкото и високо да ни водят тези доказателства.
- Какво сочи анализът на приключилата ревизия във ВКП?
- Докладът имаше две части - първата за дейността на ВКП и ВАП, а втората - за дейността на регионалните прокуратури.
Във втората му част той беше в такава степен хвалебствен, че можах да си го обясня само с черното чувство за хумор на някои административни ръководители в прокуратурата.
Очевидно някои бяха решили, че това ще е поредната формална проверка, при която трябва главният прокурор да бъде засипан с ненужна и подвеждаща статистика, от която да се убеди, че ръководи една идеална система.
Няма нарушения, няма и виновни прокурори. Тук моето чувство за хумор ми изневери и върнах тази част от доклада за много съществена преработка.
Искам да се знае не само какви са слабостите в съответните регионални прокуратури, но и на какво се дължат, кой е виновен да бъдат допуснати.
Важното е да получим една вярна картина на състоянието на прокуратурата, да вземем съответните дисциплинарни мерки.
- Какво показва проверката на регионалните прокуратури?
- Що се отнася до първата част на доклада, тя е значително по-пълна. Констатирани са съществени нередности, някои от тях повече от смущаващи. Има и необяснимо бързо решени дела и такива, произнасянето по които е бавено с години.
Всяко дело се проверява отделно, снемат се обяснения. Не мога да си представя, че подобна проверка може да приключи само с някакъв абстрактен анализ и без наказани лица.
Имам усещането, че част от колегите във ВКП още не могат да повярват, че ще бъде търсена най-строга отговорност, но ги уверявам, че бъркат.
Ще има и наказани, и предложени за уволнение.
Иначе трябва да кажем, че за пет години в прокуратурата не са били вършени нередности, или, че няма хора, които не са си на мястото. Не мисля, че има толкова наивни хора в България, които да повярват на това твърдение.
- Искането на депутатски имунитет според вас е рутинна процедура. Доказахте го, като за 100 дни поискахте имунитета на 11 депутати. Имаше ли опити да ви бъде оказван политически натиск?
- Не, не ми е оказван никакъв политически натиск, може би защото е очевидно, че в действията на прокуратурата няма никакъв политически мотив. Ще искам и занапред имунитета на всеки народен представител, за когото се съберат достатъчно данни, че е извършил престъпление, без значение към коя парламентарна група принадлежи.
За съжаление, тази позиция на прокуратурата често не се разбира. Обвиняват ни, че преследваме народните представители за леки престъпления и така сме били "симулирали дейност в борбата с корупцията".
Нищо подобно! Никога не съм твърдял, че исканията за сваляне на имунитет са начин за борба с корупцията. Много народни представители са обвинени в престъпления, които нямат никаква връзка с корупцията.
Исканията за свалянето на имунитета им се дължат само на едно - да покажем и да отстояваме постоянно, че никой у нас не е над закона и ще отговаря, каквото и престъпление да е извършил.
- През кабинета ви минаха хиляди посетители, донесоха ви стотици папки със сигнали. Коя папка беше най-интересната и кой сигнал - най-тревожен?
- Наистина получих много сигнали - от политическите сили, от граждани, от медиите, от неправителствени организации. Всички те са важни за нас, защото в повечето случаи е извършена някаква несправедливост, която засяга граждани или държавата. Често пъти направо става дума за престъпления.
Всички сигнали са надлежно изпратени за проверка, като изрично съм разпореждал подателите на сигнали да бъдат впоследствие информирани за резултатите.
- Ако братята Маринови бъдат оправдани, каквито са прогнозите, МВР и прокуратурата няма да отговорят на очакванията на обществото и експертите от ЕС, които подготвят докладите за присъединяването ви. Какво ще предприемете?
- Прокурорите, внесли обвинителния акт срещу братя Маринови са убедени в тяхната вина. Нямам причини да се съмнявам в техния професионализъм.
Но също така няма и да коментирам хипотези по дело, което предстои да се гледа в съда.
- Защо няма арести и на други босове от ранга на Маргините?
- За да ама арести, не е достатъчно едно лице да има лоша репутация. Нужни са достатъчно данни за извършени престъпления.
Справедливостта и правосъдието в една правова държава си имат цена и всяко престъпление трябва да бъде доказано по несъмнен начин, за да последва осъдителна присъда.
Истината е, че в последните 15 г. и аз се уморих от безкрайните оправдания на представители на всички институции, че все нещо ни пречи да видим осъдени босове.
Не искам да влизам в техния хор и затова няма да обяснявам колко е сложно тези хора да бъдат обвинени.
Трябва да е ясно на всички - никак не е просто, но далеч не е и невъзможно. Очевидно е обаче, че ще трябват доста повече от 100 дни, за да покажем, че тенденцията на безнаказаност, продължила повече от 15 г., е преобърната.
- Възможно ли е изобщо тези фигури от подземния свят, които в последните годили контролираха убийствата, контрабандните канали, източването на ДДС, да влязат в затвора?
- Трябва да е възможно. Не мога да си представя, че не е възможно, и не виждам защо да не е възможно. Въпрос на воля и професионализъм е виновните да бъдат изправени пред съда.
Всички се уморихме да търпим една шепа хора да тероризират цялото общество. Сега просто трябва да си свършим работата.
- Изпуснат ли е моментът да се въздаде възмездие за престъпления, извършени между 1990 и 2000 г.?
- Задавате ми болезнен въпрос. Закъснялото правосъдие понякога е обречено правосъдие. Ако едно престъпление не бъде разкрито своевременно, ако доказателствата не се съберат възможно най-бързо, може да се окаже, че след 10 години нищо не може да бъде направено.
Ние със сигурност няма да "амнистираме" нито едно престъпление, до последно ще се опитваме да го докажем.
Системата на прокуратурата е ужасно претоварена с дела, работи на предела на възможностите са, но ние нямаме право да забравим нито едно престъпление само защото е трудно да го докажем.
Друг е въпросът, че ако вече обективно е невъзможно да се съберат доказателства, усилията ни ще бъдат напразни. Тогава справедливостта изисква друго - да видим кой и защо е бездействал, защото не може да има провалени обвинения без виновни служители на МВР, следователи и прокурори.
