"Социалистите печелят власт, Народната партия - гласове"! Така в. "Ел Паис" резюмира в уводната си статия резултатите от проведените в неделя местни и автономни избори в Испания. Консервативната Народна партия (НП) получи най-много гласове, със 150 хиляди повече от тези за социалистите, и може да се счита за морален победител в местните избори.
Този резултат се дължи най-вече на победите й в Мадрид. Кметът на града Алберто Руис Гайардон буквално разгроми своя социалистически противник, като постигна за пръв път в историята на столицата толкова висок резултат - 55.29%. Президентката на Мадридската автономна област Есперанса Агире също увеличи своето мнозинство.
Парадоксът на изборните резултати е, че въпреки намалелия брой гласове за социалистите те получиха повече общински съветници от НП и дори са в състояние да им отнемат автономните правителства в Навара и на Канарските острови, ако проведат успешни преговори за коалиция.
При такова развитие социалистите ще управляват в 9 от 17-те автономни области, а НП - само в 6. Консерваторите запазват или увеличават мнозинствата си в Мадрид, Валенсия и Малага, а социалистите - в Севиля, Сарагоса и Барселона.
Соцпартията на Каталуня превзе последната опора на каталунските националисти - кметството на Тарагона, с което ще управлява във всички главни градове в Каталуня.
Друг интересен момент беше, че в петте града, където имаше сериозни скандали и съдебни процеси на кметове и общински съветници от НП, свързани с корупцията при жилищното строителство, консервативните кандидати отново бяха избрани, като в Марбея дори получиха абсолютно мнозинство.
Това даде основание на някои вестници да пишат, че истинският победител в изборите е "тухлата".
В Страната на баските, където изборите бяха само общински, забранената партия "Батасуна" използва структурите на съществуващата повече от 30 години партия Националистическо баско действие (АНВ). Тази политическа формация, която не желае да осъди насилието на ЕТА, получи 7.41% от гласовете и ще управлява в 17 кметства.
Мнозина политици, включително и лидерът на Народната партия Мариано Рахой, гледаха на местните избори като своебразни първични избори, генерална репетиция на предстоящите догодина парламентарни. А това е възможно, тъй като от 1983 г. насам победителят в местните избори, макар и с малка разлика, е печелил и следващите ги парламентарни.
Социалистите управляват успешно вече три години, през които страната регистрира стабилен икономически растеж, а социалните мерки се засилиха. Това обаче не помогна на управляващите да спечелят победа на изборите.
Според коментатори сериозните резултати на НП в Мадрид и мадридска област се дължат на наложената от Рахой промяна в курса на партията непосредствено преди изборите. Той прекрати линията на остро противопоставяне на социалистите с използването като главно оръдие на борбата срещу тероризма и острите критики срещу преговорите на правителството с ЕТА.
Очевидно това е дало резултати. Само така може да се обясни как в Мадрид, най-големия испански град, където 39% от избирателите се самоопределят като леви срещу 27%, смятащи се за десни, НП можа да изпревари социалистите със 17 процента (9 повече в сравнение с преди 4 години).
Би било погрешно обаче резултатите от местните избори да се екстрапулират пряко върху парламентарните. В огромното мнозинство от случаите избирателите гласуват в местните избори мажоритарно - за кметския екип, който е показал най-добри резултати в управлението, независимо от политическата му принадлежност.
Най-сетне, резултатите от показаха за пореден път разделението на Испания на две почти равни части - на леви и десни. Което пък обещава гореща есен и зима в подготовка за парламентарните избори през март 2008 г.
Испания проведе в неделя общински и автономни избори. Автономните бяха в 13 от общо 17 автономни области, на които е разделена страната. В четирите останали - Андалусия, Каталуня, Галиция и Страната на баските, те се провеждат заедно с парламентарните, които пък трябва да се организират не по-късно от март 2008 г.
Над 35 милиона испанци бяха призовани към урните, за да изберат 8111 кметове, над 65 хиляди общински съветници, 812 депутати в автономните области и над хиляда депутати в провинциите.
Милион и седемстотин хиляди души, предимно младежи, гласуваха за първи път, като сред тях бяха и 334 594 имигранти от страните на ЕС.
Тези местни избори определят кой и как ще се разпорежда с около 60% от държавния бюджет, които се използват от местните органи на властта и правителствата на автономните области.
