К олко бюджетна информация публикува правителството, дали е достатъчна, позволява ли широко и задълбочено обсъждане и как това се прави в останалите страни?
На тези въпроси се опитва да отговори международен индекс на бюджетната прозрачност, който беше публикуван тези дни от американския Център за бюджетни и политически приоритети.
Индексът обхваща 59 страни по света, включително България, и е резултат на повече от две години работа на десетки изследователи в рамките на инициативата "Отворен бюджет" (www.openbudgetindex.org ).
Тя е отговор на все по-разпространеното схващане, че бюджетната прозрачност е важна част от отговорността и отчетността на правителствата към гражданите.
Заедно с представянето на международния индекс на бюджетната прозрачност в рамките на проект за изследване на бюджетния процес в България институт "Отворено общество" - София, публикува подробно изследване на прозрачността и ефективността на този процес у нас. Това изследване дава допълнителна информация за българските специфики на този важен въпрос.
Бюджетна прозрачност?
Правителствата работят с чужди пари - получени от обществото и икономиката под формата на данъци. За да могат да "отчетат" за какво са използвани тези средства и да получат обратна връзка от данъкоплатците, държавните органи трябва да предоставят определена информация за своите бюджети.
Тя включва данни за това колко средства са похарчени, за какви цели, в какъв период, с каква ефективност и т.н. От тази гледна точка публикуването на бюджетната информация е важна част от демократичните институции, които гарантират публичен контрол върху правителството и държавните институции.
Но това не е всичко - публичността има и съвсем практически измерения, оказващи влияние върху всекидневния живот на гражданите. Колкото повече информация се публикува по отношение на приходите и разходите на държавния бюджет, отделните министерства, програми и проекти, толкова по-лесно става да се засичат случаи на злоупотреби, корупция, неефективност.
Така информацията е важно средство за повишаването на ефекта от публичните разходи и за оптимизирането на данъчното бреме.
По света
Според индекса на бюджетната прозрачност много малко страни в света предоставят изчерпателна информация за държавния бюджет. Само шест страни от всичките 59 в изследването за бюджетната прозрачност попадат в тази група, като получават оценка над 80% - Франция, Нова Зеландия, Словения, Южна Африка, САЩ и Великобритания.
Още девет страни, между които Чехия, Румъния, Полша, Швеция, предоставят значителна информация за бюджета. Те имат индекс на бюджетната прозрачност между 60 и 80%.
Най-голямата група страни са тези, които предоставят някаква информация по отношение на държавния бюджет, като тази информация не е съвсем малко, но не е и твърде изчерпателна. Тук се включват страните с прозрачност между 40 и 60%.
В последните две групи страни бюджетната прозрачност е минимална или въобще липсва. Шест страни държат информацията в държавния бюджет в тайна до приемането му от парламента, като по този начин премахват възможностите за каквито и да било публични дискусии по него.
В значителен брой страни - 25 от 59 - не се провеждат публични обсъждания на бюджета с участието на граждани, експерти, организации. В 16 страни правителството може да уволни ръководителя на одитния орган или Сметната палата, без да се допита до парламента, като по този начин може да влияе върху обективността на институцията.
И у нас
България - с 47% бюджетна прозрачност - попада сред страните, които предоставят някаква информация на обществото, но е далеч зад "отличниците", които са напълно открити пред гражданите. С други думи, въпреки че има определени публикувани данни, правителството не дава възможност на данъкоплатците да си съставят пълна и ясна визия за това, което се случва с техните средства.
Българското правителство получава максимална оценка за публикуваните данни за изпълнението на бюджета в рамките на годината, които се поместват на интернет страницата на Министерството на финансите в края на всеки месец. Така по този показател страната ни е наравно със САЩ, нещо, което е безспорно успех. Добра практика има и по отношение на публикуването на информация за държавния дълг и фискалния резерв, които също се публикуват всеки месец.
От друга страна обаче, много документи, произвеждани от правителството и държавните институции, остават за вътрешна употреба и не се разкриват пред обществото. Такъв е примерът с решението, с което правителството всяка година започва бюджетната процедура - то беше публикувано само веднъж преди 4 години.
Също така дори документите, които се публикуват, не съдържат достатъчно детайлни данни - например по отношение на разходите по отделни програми и проекти, конкретните цели, които трябва да се постигнат с тези разходи, както и ясни измерители за успех/неуспех на съответната програма или проект.
Естествено много е трудно да се прецени доколко една или друга бюджетна програма е ефективна, ако няма изчерпателна информация за нея, ако не е ясно какъв е нейният смисъл. Не е учудващо, че много рядко се случва да се закриват програми или административни структури заради липса на ефективност, въпреки че постоянно се откриват нови.
Друг проблем с бюджетната прозрачност в България е незадоволителната степен на външно участие при обсъждане на проекта за държавен бюджет.
Създаването на бюджета се разглежда като административна процедура, затворена вътре в бюрокрацията, с минимална информация, която се споделя с обществото, и с минимални възможности за обратна връзка, критика и обсъждане.
Едва когато държавният бюджет се внесе в парламента, обществото може да се запознае в детайли с него - но оставащото малко време до края на годината, както и практиката на парламента не дават реална възможност за много промени в бюджета на този етап.
Какво може да се направи?
Виждаме, че в страните с най-добра практика има и една наша съседка - Словения. Малко след нея са и други страни от Източна Европа - Полша, Чехия, Румъния. Това показва, че дори в страни от бившия съветски блок има възможности за въвеждане на добрите практики по отношение на бюджетната прозрачност.
България трябва да последва този път и също да въведе по-голяма отвореност на бюджета и да повиши участието на обществото в неговото съставяне, управление, контрол.
Много би могло да допринесе в тази посока публикуването на множество документи, които в момента съществуват, но само за вътрешна употреба на администрацията. В допълнение повече прозрачност в много сфери, в които обществото вижда голям риск от корупция, би могла да намали значително този негативен феномен, както и да увеличи ефективността на вложените ресурси.
В резултат при повишаване на прозрачността на бюджета бихме могли да очакваме по-висок икономически растеж и благосъстояние.
